Най-големият сайт за бойни спортове

       

Тайсън и звярът вътре в нас

Тайсън и звярът вътре в нас
Публикувано на: Септември 16, 2009 в 08:41 ч

"Искам да убия и изям децата ти! Приготви се, защото ще ти изтръгна сърцето и после ще те накарам да го изядеш!" Това не са думи, извадени от посредствен филм на ужасите или от устата на изтънчения ценител на човешко месо Ханибал Лектър. Зловещото обръщение принадлежи на озверелия Майк Тайсън, който го отправи към световния шампион по бокс Ленъкс Люис преди повече от 4 години. На този етап вече никой не обръщаше сериозно внимание на Тайсън и гротескните му заплахи увисваха безтегловни във въздуха. Естествено, изядени деца нямаше, а вместо да се премести сдъвкано в стомаха му, сърцето на Люис до ден днешен тупка необезпокоявано в огромния му гръден кош. Всъщност истинската жертва в състоялия се по-късно двубой между двамата бе Майк, който не можеше да избяга от два пъти по-дългите крайници на Ленъкс и бе нокаутиран безапелационно в осмия рунд.

Някъде вътре в Тайсън обаче се е спотаил другият Майк, който винаги се е съмнявал в себе си, който има меко сърце, отглежда гълъби и обича децата, при това не за закуска.

майк тайсън бокс състезание


Връщам се към този мач днес, на 20 септември 2006, защото той изигра съществена роля в живота на Железния Майк и защото в момента той подготвя някаква нова, тайнствена авантюра. В последните дни Тайсън прави странни, интензивни тренировки във фоайето на голямо казино в Лас Вегас, които са отворени за публиката. Боксьорът твърди, че не се готви за връщане на ринга, но както винаги безумните слухове около него набират инерция със застрашителна скорост. Говори се за мач с болния от СПИН Томи Морисън, за някакво циркаджийско спаринг турне по целия свят, за двубой с 50-годишния Лари Холмс и т.н.

Поглеждайки назад към срещата за титлата с Люис, си спомням, че мачът бе мъчителен за гледане. Тайсън се движеше по ринга като осакатена костенурка, сипейки поредица от остри удари с нос и челюст право в ръкавиците на Люис. Безпомощността на някогашното страшилище бе едно от най-потискащите неща, които някога съм виждал. Безславната загуба от британеца сякаш прекърши напълно гръбнака на Майк и след мача той погледна директно в камерата с две тъжни и сякаш обречени очи - очи, каквито никога не бях вярвал, че ще видя върху лицето му. В този миг на всички стана ясно, че краят на една мрачна легенда е застрашително близо и низходящата спирала, в която се бе превърнала боксовата му кариера, е напът да завърши. Преди два месеца Майк се промъкна тихомълком под съществената житейска бариера, бележеща четвъртото му десетилетие. Да, колкото и да е невероятно, Тайсън е вече на 40. Нима е възможно? Сякаш беше вчера, когато светът бе в краката му, а младият, кипящ от ярост и първична сила боксьор, мачкаше двуметрови мъже като досадни насекоми. Едва 20-годишен Майк стана най-младият световен шампион тежка категория в историята. Нито великият Али, нито Роки Марчиано, нито Джо Луис са постигали подобно нещо. Може би още по-забележително е, че Тайсън се качи на трона, без всъщност някога да е бил добър боксьор.

Тези, които се интересуват от този спорт, знаят, че Майк бе много ограничен в техническо отношение. До ден днешен той не знае значението на израза "защитна стратегия", а играта му с крака просто не съществува. Как тогава младият боксьор събра всички възможни титли и бързо натрупа 37 победи без нито една загуба? Отговорът, разбира се, е в гръмотевичния му, чудовищен удар, който сякаш изригва от отворената, вряща паст на действащ вулкан. В Централен Бруклин, където Тайсън е израснал като обещаващ престъпник, джебчия и побойник все още се носят легенди за бруталните му улични сбивания. Когато някой непросветен малчуган в гетото имал неблагоразумието да се подиграе на високия му, писклив глас, Майк бързо го превръщал в кървава пихтия. По-късно тази ярост бе донякъде канализирана от големия треньор Къс д'Амато. Той беше прибрал бездомния хлапак в къщата си и се бе превърнал в бащинска фигура за него. Къс разбрал, че единственият начин да компенсира късите крайници, бавните крака и нисък ръст на Тайсън е, като му даде възможност да нокаутира съперниците в първите рундове. Много специалисти смятат, че високият гард на Майк, съчетан с така наречения надничащ стил, са идея на Д'Амато. Стратегията на Тайсън бе да атакува от самото начало с бавна, но целенасочена постъпателна стъпка и "гмуркания" от кръста, целещи да го приближат до далеч по-високите му противници. Когато съперникът попаднеше в диапазона на ударите му, настъпваше истински кошмар. Великите боксьори умеят да вкарват цялото тяло в ударите си. Крошетата на смятания за най-добър за всички времена Шугър Рей Робинсън например започваха пътя си към главата на противника от петата на крака му.

Тайсън нямаше нужда от подобна техника: взривната му сила бе толкова могъща, че той оставяше ръцете си сами да блъскат съперниците като дизелови локомотиви. Късите крайници дори му бяха от полза, тъй като можеше да отприщи термоядрен десен ъперкът от много близко разстояние в челюстта на противника, който обикновено беше последван от лява кука в слепоочието. Особено жестока, почти престъпна комбинация, защото в повечето случаи потърпевшият бе в безсъзнание още след ъперкъта и вторият удар всъщност подпираше главата на едно падащо тяло, пращайки я в обратна посока! Постепенно Майк си извоюва репутацията на разярен звяр. Къс д'Амато почина през 1985 и Тайсън излетя от клетката, готов да разруши всичко по пътя си, включително и собствения си живот. Ставаше все по-трудно да му се намерят противници, тъй като те не бяха сигурни дали ще слязат живи от ринга. В края на 80-те Майк се бе превърнал в кръвожаден динозавър и все повече хора смятаха, че може да бъде победен само от нова ледникова епоха. Но истината е, че Тайсън не беше нито Бог, нито демон и зад разярената фасада се криеше несигурен и уязвим човек. Израснал в бедност, сред дрога и куршуми, той не бе подготвен за славата, парите и техните отровни спътници. Усетили свежа кръв, стотици пиявици се впиха в наивния боксьор, изсмуквайки всяка капка кръв, всеки долар, всяка възможна облага. Появиха се задължителните приятели, алчни братовчеди и безброй жени, търсещи лесно богатство.

Всички знаем, че Тайсън прекара голяма част от 90-те зад решетките за изнасилване. Но трябва също да знаем, че Дезире Уошингтън - жената, която го осъди, е с поведение, по-леко от плажна топка, и не се поколеба да направи много пари от делото. До ден днешен Майк твърди, че е невинен. След затвора той стана още по-непредвидим и поведението му често бе неадекватно. Огромна част от милионите му се изпариха в паяжината от лъжи, изплетена от всепризнатия император на злото Дон Кинг.

Останалото бе попито от ексцентричните покупки на боксьора и свитата му. Сред разхищенията личат покупката на огромен палат в Охайо, ръчен часовник за 1 милион долара и 300-килограмов бенгалски тигър, който се мотаел необезпокояван из къщата му. Тайсън издържа и поне 7 деца, за които се знае със сигурност, че са негови.

Преди няколко години Майк обяви банкрут, тъй като в сметката му бяха останали едва $ 5000. Пресконференциите му станаха жалки клоунади, а мачовете се превърнаха във вариететен фарс. Отхапани уши, сбивания на улицата, втори престой в затвора. За съжаление някогашният талант бе погълнат от имиджа на антигерой. Но това, което е още по-тъжно, е, че вината е не толкова негова, колкото наша. Ние, публиката, поощрявахме с години Звяра и купувахме изстъпленията му. И колкото по-неуправляем ставаше, толкова повече се взирахме с жестокост в самоунищожението му, така както пътниците намаляват на магистралата, за да видят димящите останки от трагична катастрофа.

Майк не е глупак: разбра, че за лудостта му има търсене и побърза да осигури необходимото предлагане. Знаете ли например, че между рундовете преди злополучното отхапване на ухото на Холифийлд Тайсън целенасочено е извадил предпазната гума от устата си?

майк тайсън бокс биография


Антигероят винаги ще се продава. Причината е, че обичаме да мразим хора като него. Не е ли странно сполучливо съчетанието на думите обич и омраза в неговия случай? Обич + Омраза = Образа. Такава е формулата на Тайсън. Такава е същността на образа, който създаде през годините и в който не съм сигурен, че самият той вярва. Някъде вътре в него се е спотаил другият Майк, който винаги се е съмнявал в себе си, който има меко сърце, отглежда гълъби и обича децата, при това не за закуска. Когато Тайсън направи скандалното изявление преди мача с Люис, си спомням, че някой зададе много точен въпрос: "Той има извинение за подобно поведение, защото прави пари от такива неща, но какво е нашето извинение, нали ние сме хората, които му плащат?"

Мисля си, че ако погледне в огледалото, звярът Тайсън няма да види себе си, а мен, теб, всички нас. Ние сме истинските виновници за неговото падение. Именно ние сме "блудните, пияни патриции, жадуващи кръв и смърт". И докато не открием звяра в себе си, образът на Майк ще продължи да съществува и да бъде експлоатиран от системата. В последните си мачове някога непобедимият Майк бе жалко подобие на себе си и бе нокаутиран под път и над път. Ударите му не можеха да счупят витрина и имах чувството, че ще го бие и представителка на трио "Българка". В много отношения трънливият път на Тайсън е отражение на класическата боксова история: история на самотния боец, на гладиатора, обречен на мимолетно обожание и неизбежен край.

Понякога мразя себе си, че обичам бокса. Миналият август написах две статии, посветени на него, и днес се зарових в архивите, за да избегна повторения. Вместо това се налага да изплагиатствам себе си, защото не успях да намеря по-логично обяснение за привързаността си към този безумен спорт. "В най-чистата си форма боксът е един хипнотичен кървав балет, в който има и логика, и красота, и интелект. Съблечен от преструвки и примитивен в намерението си, този спорт е една от най-искрените метафори за живота, която ни връща безкомпромисно там, където често се страхуваме да надникнем - в самата същност на човешката натура. Но днес професионалният бокс в Америка се е превърнал в порочна система. Тялото му е разяждано от необратима гангрена, а главата е украсена с щръкналата коса и ухилена физиономия на вездесъщия Дон Кинг. Системата се грижи само и единствено за себе си. Дори великите Шугър Рей Робинсън, Джак Демпси и Джо Луис умряха, изоставени в нищета. Не вярвах, че някога ще изрека подобно нещо, но миналата седмица Тайсън каза нещо много мъдро: "Днес аз съм едно нищо. Някога мерех живота си с нещата, които имах - коли, пари, жени, къщи. Сега разбирам, че той се измерва далеч по-точно с нещата, които си загубил."


Майк винаги е бил възел от противоречия: мецосопраното в гласа му срещу гръмотевичния баритон в юмруците му, самоувереността срещу странния комплекс за малоценност; огромният тигър срещу нежните гълъби. Днес Тайсън е нагазил в петото си десетилетие, но тренира усилено и никой не е сигурен точно защо. Аз лично се надявам никога повече да не стъпи на ринга, но усещам, че му предстои епичен двубой. Дори знам кой е противникът му - в единия ъгъл на ринга ще бъде Майк Тайсън, а в другия - най-опасният му враг Майк Тайсън. Дано самотният гладиатор най-после открие щастието си; дано последният мач да не завърши с трагедия, защото когато Железния кръстоса ръкавици със себе си, от празните трибуни ще гледа само гузната ни съвест.

 


Иво Иванов

Sportal.bg

0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook