Зареждане

Създателят на Майк Тайсън: Първата среща с Кас Д'амато

Създателят на Майк Тайсън: Първата среща с Кас Д'амато
Публикувано на: Май 28, 2018 в 13:36 ч

Предлагаме ви първи откъс от новата автобиографична книга на Майк Тайсън: Създателят на Майк Тайсън - Моят живот с Кас Д’Амато.

В нея  "Железният Майк" говори за живота си с неговия ментор и абсолютен вдъхновител – легендарния треньор Кас Д’амато в 520 страници.


Залата на Кас беше на най-горния етаж от полицейското управление в Кетскил. Вътре беше повехнало и непроветрено, но имаше малък ринг. По стената бяха закрепени извадки от вестници, които бяха побелели с времето. Имаше няколко по-възрастни бели посетители заедно с младо момче на име Теди Атлас, което асистираше на Кас. Бях представен на Кас и още на секундата разбрах как той контролираше всичко, случващо се там. Просто караше въздуха да трепери в помещението. Стисна ръката ми, а по лицето му нямаше дори и намек за усмивка. Не показваше никакви емоции.

На секундата Теди Атлас хвърли поглед към мен и каза: „Няма с кого да го пуснем да боксира.“

Стюърт обясни, че той ще се бие с мен и се качихме на ринга. Представих се наистина добре в този първи рунд, пресирах Г-н Стюърт и го намирах с удари. Направихме движението с измъкването, което бяхме тренирали и когато погледнах към Кас, видях как се усмихва за пръв път.

„Уау! Уау – каза той. – Това беше красиво.“

Продължих да пресирам Стюърт във втория рунд, а той ме намери с няколко удара. Носът ми започна сериозно да кърви. Изглеждаше доста по-зле, отколкото всъщност се чувствах, и Атлас скочи на ринга.

„Добре, Боби, видяхме достатъчно“, каза той.

„Не, не – протестирах. – Г-н Стюърт казва, че не се отказваме. Щом сме започнали, трябва да изкараме три руда.“

Боби погледна към Кас. Каза му да гледа на спаринга, все едно е филм. Лицето на Кас почервеня. Погледна към своите приятели, които бяха наоколо. Всички те бяха усмихнати. По-късно Боби ми сподели, че усетил как тялото на Кас по някакъв чуден начин сякаш се е променило.

„Цялото му лице се изпъна. Виждал ли си човек, който е уплашен и косата му настръхва? Е, Кас нямаше коса, но точно на това ми напомни. Очите му бяха широко отворени, сякаш искаше да каже „Отново има за какво да живея.“.“

Кас ни пусна да направим трети рунд, в който се справих доста добре. Теди ми свали ръкавиците, а Кас започна да помага на г-н Стюърт с неговите.

Видях как приказват, но не можех да чуя какво говореха. Не съумях да прочета изражението по лицето на Кас, което беше невъзмутимо. Чак по-късно разбрах как Кас е попитал Боби: „Дали има интерес да тренира тук?“

Боби знаеше, че искам, но се направил на ударен и казал, че трябва да поговори с мен.

По пътя към нашата кола едва не се пръснах от очакване.


„Мога ли да дойда отново? Мислиш ли, че съм се справил“, засипвах с въпроси Боби.
„Познай какво каза“, насърчи ме Боби.
„Каза, че не мога да се върна“, отвърнах. Бях едно балъче с толкова ниско самочувствие.
„Не. Той каза: „Боби, ако изключим разсейването от външните фактори, това е шампионът на планетата, а вероятно и на вселената в тежка категория. Но само ако продължи да работи, така както вие сте тренирали.““
„Хайде де“, не повярвах и започнах да плача.
„Казвам ти, точно това мисли за теб – каза Боби. – Виж, ти не си някой боклук. Не си лузър. Каза всичко това още първия път, когато те видя. Разбираш ли какво означава това? Но ти можеш да прецакаш всичко само за една секунда. Трябва да тренираш.“
„Готов съм – казах през сълзи. – Готов съм да тренирам.“
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес