Джо Роугън: Готов ли е Том Аспинал за Джон Джоунс?
“Занимавам се със свободна борба от доста време. В пети клас, дядо ми ме отведе в залата. И тогава отидох на руското първенство, заех трето място и имаше недоразумения с допинга.
Накратко, не се явих на допинг теста, защото не знаех, че трябва да отида там. И това беше, наказаха ме за две години. В пика на формата съм, зареден, мотивиран, а останах без работата, която обичам.
Всички ме изоставиха в свободната борба, махнаха ми всички стипендии със задна дата. Просто бях изхвърлен на улицата.
И по онова време започвам да общувам с богатите момчета. Те бяха златна младеж, която не се нуждаеше от нищо. Исках по някакъв начин да живея по същия начин, въпреки че нямах пари, нямах богати родители.
Но исках всички в града да видят, че съм с тях, имам и статус. И това ме доведе до тежко положение. Първо опитахме трева някъде, после по-твърди наркотици и започнах да употребявам много наркотици.
Но все пак ходих на фитнес, не напуснах, ходих на джиу-джицу. И в един момент се получи такава ситуация, нагостиха ме с някаква трева, поръсиха я с нещо и аз, как да кажа....полудях.
И всичко това продължи седем дни, пред очите на родителите ми. Там се случиха ужасни неща. В крайна сметка, вече от тази умора избягах по бански.
Беше зима, държаха ме в селото, за да не навредя на някого. Избягах и легнах в една снежна преспа. Легнах в снега, минава известно време, вече не чувствам тялото си.
Разбира се, вече замръзнах, прекарах много време в този сняг и изведнъж двама скиори стоят при мен. Не знам как са попаднали там, какво са правили и дали изобщо е имало скиори.
Те знаеха името ми и казаха, че трябва да се прибера. Аз им казах, че съм добре, но те настояваха. Реших да ги послушам и се върнах у дома. Оказа се, че родителите ми са ме търсили цял ден.
Отивам при баща ми, казвам: "Имам нужда от помощ." И това е всичко - изпращат ме в рехабилитационен център, в тайгата, близо до Томск.
Изкарах в този център 4 месеца и половина. Бях 113 килограма при влизането си, а на излизане тежах 84 килограма. Майка ми не ме позна когато излязох.
В този момент все още бях мотивиран от това, че дядо ми умира. Мама ми се обажда, а аз вече съм угаснал, както се случва с наркоманите. Тя каза: „Дядо ти умира, посети го“.
И аз й казах: "Да, утре ще посетя, утре." В Оконцово го настаниха в реанимация, нямах време да го посетя. И това ме мотивира, защото той ме доведе, а аз му обещах, че ще се справя.
Никога не съм напускал спорта, дори докато бях в рехабилитационния център. Ходех час и половина, вдигах щанги, винаги бях до спорта.
Много съм благодарен на рехабилитационния център, това е много силно място, може да те научи на много. И животът ми претърпя скок, когато напуснах рехабилитационния център.
Много хора виждат наркомани и веднага поставят кръст върху тях. Смятат, че си приключил, след като си наркоман. Но някои хора просто имат такава ситуация в живота си.
Винаги съм знаел, че това е лошо. Никога не съм виждал баща ми пиян. Но ако се спънах, какво мога да кажа за обикновените момчета ?
Имат нужда от помощ. Познавам някои наркомани, които постигнаха огромен успех, просто огромен.", сподели Малихин.