Младен Манев - Нинджата: В Мексико станах супериздръжлив

Младен Манев-Нинджата е единственият наш боксьор, който през този сезон участва в професионалните серии към Международната федерация по бокс за аматьори (АИБА). Неговият тим "Мексико Сити Герерос" стигна до четвърфиналите, като българинът записа 2 успеха и 2 загуби. В индивидуалното класация Нинджата остана на победа от финала. От два дни бронзовият медалист от “Евро 2010” е в България и се включи в подготовката на националите за олимпийската квалификация в Истанбул през април.

- Живяхте четири месеца в Мексико. Преди да заминете имахте притеснения, оправдаха ли се те?

- Притесненията бяха, че не знаех и думичка на испански език и комуникацията се очертаваше трудна. Но се заредих с няколко речника и разговорник и потеглих. Все пак език се учи на място. Първите два месеца действително ми беше трудно, но имаше българин, който от години живее в Мексико - Минчо Тодоров. Той ми помагаше за всичко. След втория месец вече всичко разбирах, мексиканците също ме разбираха, макар и да говорех неправилно.

- Как живеехте, как ви приеха домакините?

- Имах перфектни условия. Бях настанен в олимпийския им комплекс. Всичко беше на една ръка разстояние - залата, стадионът, хотелът, ресторантът. Известно време делях стая с един хърватин и много се разбирахме, все пак и езиците ни са близки. Всъщност с всички мексиканци в отбора си допаднах много. Изключително са добронамерени към чужденците, станахме приятели - и с треньорите, и със съотборниците ми. Там наистина се почувствах здраво стъпил на земята, все едно съм намерил своето място.

- Вероятно обаче тренират на друг режим в сравнение с нашия. Могат да се похвалят с много добри профибоксьори...

- В Мексико получих отлична физическа подготовка. Там например всеки ден правихме кросове по 10-12 километра или бързо бягане на километър, с което ми беше най-трудно да свикна. Базата ни беше на 2000 метра надморска височина, след това отидохме на друга, която е на още по-високо. Въздухът е разреден и това допълнително ни затрудняваше дишането. В началото едвам завършвах с групата, макар че в България винаги съм бягал в добро темпо. Трябваше ми време да свикна. Всъщност обяснението защо мексиканците може и да губят 4 или 5 рунда, но в следващите да бият с нокаут се крие в невероятната им издръжливост.

- А тренировките как бяха?

- Различни и тежки. В 7 сутринта ни беше първата, а втората - в 13 на обед. За сравнение в България започвахме в 10 часа и тренираме до 12, а след отново имаме занимание в 17. В Мексико след кроса няма почивка. Започват здрави спаринги или работа с чували. Много държаха и на режима на лягане. Защото, ако не си се наспал, не можеш да издържиш. Случвало ми се е да си лягам и в 21 часа.

- Знаеха ли, че заради бързината ви имахте прякор Нинджата?

- Не, но ми дадоха друг - Метрайета, което в превод означава “автоматично оръжие”. Треньорът ми каза, че съм неуморен, сякаш изстрелвам ударите като от автомат. Всички имаха прякори, това е част от шоуто, харесваше се на публиката. Мен също много ме харесваха, защото играех със сърце.

- С какви хора тренирахте?

- С целия им национален отбор. Освен това при нас за спаринги идваха и много професионални боксьори, а те са изключително технични и неслучайно мексиканците имат доста шампиони в леките категории. Появиха се момчета на по 17 години, но вече с десет професионални срещи зад гърба си.

- Кой мач ви беше най-тежък?

- Третият, срещу азера Мурсавов от "Баку". И двамата предпочитаме близкия бой, но аз съм по-висок от него. Той беше и по-здрав физически. Не разбирах всичко, което ми казват треньорите. Едва в почивката между рундовете възприемах всичко, а всъщност трябва да реагираш за части от секундата. Ако бях спечелил мача щях да отида на финал срещу украинеца Деревянченко, срещу когото имам две победи на турнира "Странджа".

- В Мексико тренирахте и се биехте по правилата на професионалистите, ще ви пречи ли това при аматьорите сега?

- Има разлика, разбира се. И донякъде може да пречи. При професионалистите не се поощряват много движенията по ринга, за разлика от аматьорите. Каската донякъде пречи, но пък омекотява ударите. Затова трябва да си добър в защитата. Малко ми куца техническата подготовка и точно на това ще наблегна сега. Със старши треньора Михаил Таков сме работили заедно в спортното училище на ЦСКА. Отлично се разбираме

- Мексико е популярно и с престъпността си. Имахте ли проблеми?

- Никакви. Живеех в столицата, изключително спокойно беше, може би и заради многото полиция. Предупредиха ме да не излизам сам, но често след мачове се разхождах. Ако е имало престъпност, тя е била в крайните квартали и провинцията.

- Допадна ли ви мексиканската кухня?

- Много. Имат разнообразни плодове и зеленчуци, като в България. И ядат царевица на поразия. Е, комбинацията на някои продукти ми беше странна, като ананас в готвено например. Но е въпрос на вкус.

- Смятате ли да се върнете в Мексико?

- Ако ми предложат, с удоволствие. Като се разделихме, казаха че наесен, когато започва сезонът, ще ме чакат отново.

- При Детелин Далаклиев, който се би в Щатите, не бяха особено коректни със заплащането. При вас има ли проблеми?

- При него беше по-различно, защото отборът му фалира. При мен има леко забавяне на заплатата, все пак е финансова криза, но имам гаранциите, че до две седмици всичко ще бъде изчистено.

- Следихте ли изявите на националите ни през това време?

- Разбира се. С много от момчетата се чувахме по скайпа. Знам че атмосферата в отбора вече е друга - подсигурени са, спокойно е, а за това говорят и резултатите. Още с пристигането на летище София ми връчиха огромен сак с екипировка. Отборът е подсигурен, остава само да тренираме и да даваме резултати.

- Какво ви липсваше най-много в Мексико?

- Семейството и приятелите. Когато отидеш на друго място, се чувстваш добре първите дни, интересно ти е. Но след това започват да ти липсват най-близките. Липсваше ми и България, родината си е родина и нищо не може да я замени.