Любен Тодоров: Обиждаха ме и ми казваха, че не ставам

В сряда стана ясно, че боксьорът Любен Тодоров няма да ходи на европейското първенство в Москва. Носителят на купа "Странджа" за 2009 г. си събра багажа и напусна лагера в Дианабад. 22-годишният боксьор си тръгна най-вече заради неизплатените му заплати от началото на годината. "7 дни спорт" потърси Тодоров, който обясни какви са причините да бойкотира националния отбор.

- Г-н Тодоров, какво точно се случи? Защо напуснахте националния отбор?
- Една от причините е липсата на пари, но има и много други неща, които ме накараха да взема това решение.

- За какво точно става въпрос?
- Просто много се отчаях. Видях, че няма никаква перспектива. При мен заплати не се плащат не само тази година.
Аз от 2009 г. не съм получавал заплата
Попитах ги защо не ми дават пари и те ми казаха, че е заради бойкота миналото лято, когато отказахме да ходим на лагер в Чечения. Имаше едно напиване тогава, но това няма значение. Сега се водим, че от януари не сме получавали никакви пари. Аз съм на 22 г. и все пак се нуждая от нещо. Ако тръгна да създавам семейство, какво ще правя? Аз мене си не мога да издържам, пък какво остава за семейство. Последните 6 месеца си правят пълни подигравки с нас и видях, че просто в България се губят талантите. Сега мисля да се отдам на училище, да запиша висше.

- Ще се занимавате ли с бокс?
- Още не съм го решил твърдо. Вече изпуснах едно световно, сега и на това европейско ме накараха да се откажа.

- Чухте ли се с някой от федерацията?
- Звъняха ми, но не си дадоха много зор. Почнаха да се пазарят, щели сме да си получим парите. Аз обаче не мога да живея на едни обещания.
Положението е "вземи медал, да ти дадем пари"
Няма как да се изхранвам с тези обещания. Освен че нямах пари, ми се налагаше и един психически тормоз и всичко това ми повлия.

- Как се издържате, след като сте без заплата толкова време?
- Със заеми от приятели. Все им обещавах, че ще им ги върна на края на месеца. Те така ни лъжеха: "На 5-о число ще си вземете парите, в петък ви ги даваме". Ама колко петъци има в годината?! И аз така лъжех приятелите ми. От един взема 20 лв., от втори взема 20. Пълна мизерия! Ако тръгна да работя нещо друго, пак ще полагам същия труд като в бокса, но на края на месеца знам, че ще взема пари. Те не могат да разберат, че всеки работи за пари. А и отношението им към мен беше ужасно
Аз всеки път си премълчавах, но просто не издържах. Вече си изгубих желанието да бъда национал. А преди това ми беше мечтата. Бленувах да се боксирам за България. Мислех си, че всичко е хубаво, но не е така. И сега разбирам защо големи боксьори като Борис Георгиев и Кубрат Пулев се отказаха от националния. Заради парите, заради всичките тези проблеми. Едно, че не ни уважават като спортисти, а освен това не ни уважават и като хора. Това е цялата работа. Не можеш да отидеш да тренираш 6 месеца по лагери без витамини и без нищо. Казаха ни, че храната била витамини. След това като ядем, ни се карат, че сме качвали килограми. Всичко се кара ей така, да мине. Когато си вземем парите от клубовете, си купуваме витамини.

- Сами си плащате за витамините?
- Да. Лично аз досега винаги сам съм си купувал витамините. Нали ви казах - заеми от приятели, сега имам да ги връщам.

- Колко беше заплатата ви в националния отбор?
- Не съм вземал въобще.

- Откакто сте в националния, сте без пари?
- Да. Получавах една стипендия в началото, която беше 150 лв. Като спечелих "Странджата", ми дадоха наградата от 2000 лв. с 6 месеца закъснение. Оттогава досега не съм вземал никакви пари.

- Откога сте национал?
- От 2008 г. Никакви заплати не съм получавал. Очаквах да има някакъв лъч в тунела, но така и не ставаше нищо.

- Планирате ли да станете професионалист?
- Ако има възможност, мога да го направя.

- Имате ли шанс за успех там?
- С повече тренировки, да. И много по-добри от тези в аматьорския бокс. Гледам каква е подготовката на професионалистите и какви стимули имат.
Ако при мен е така, няма да излизам от залата.
 
- Има ли вариант да се върнете в националния отбор, ако ви изплатят заплатите?
- Да, но ако вземам парите си редовно. Но аз мисля, че няма да ме върнат, защото те само това чакаха. Аз съм си от ромски произход и съм единственият такъв в националния отбор. Те само това чакаха. Принуждават те да се откажеш сам и после си измиват ръцете като Пилат.

- Поддържате ли отношение с някой от съотборниците ви?
- Да, с почти всички момчета. Те ме разубеждаваха, но аз им казах, че не мога. И те виждат отношението на треньорите към мен. На турнира в Турция "Ахмед Комерт" бях единственият българин с медал, но пак бяха недоволни от играта ми. Петър Лесов (треньорът на националния отбор - б.а.) ми каза, че не съм на европейско ниво и няма да ходя на европейско. Всеки път ми го казват. Сега като бях в Румъния, разбрах, че още съм под въпрос. Добре, аз с каква психика да тренирам, като не знам дали въобще ще ме вземат на дадено състезание. И при положение че не получавам никакви пари и се бия само за една слава... Тия медали и грамоти няма да ме изхранят. Просто искам по някакъв начин да се реализирам в този живот. След време искам да имам жилище, кола, да мога да създам семейство и да мога да му дам всичко, от което има нужда. А не днес да искам 2 лв., утре - 5 и да си изхранвам семейството. Всеки казва, че има криза. Кризата е само за бедните. Който има пари, за него криза няма.

- Какво искате да учите?
- Ще подам документи в НСА и в Симеоново. Аз още миналата година исках, но реших да отида на световното. Подадох документи, но не се явих заради подготовката. За мое нещастие обаче спуках тъпанче, а след това беше бойкотът за онзи лагер.

- Тогава отказахте да отидете в Чечения. Защо?
- Просто някои от момчетата вече бяха ходили там и казаха, че се стреля, че гърмят бомби. Как да играеш при тези условия? А и какво като не сме отишли? Детелин пак си стана световен шампион. Така че онзи лагер няма значение. Важно е психиката ти да е настроена само в едно нещо, само за спорт. Когато мислиш за пари, на кой има да даваш, откъде ще вземеш, няма как да си концентриран. Ако ги няма тези неща, естествено ще има успехи и всички ще ти се радват. Но те не знаят как да се отнасят с един спортист.

- Миналата година си бяхте нарязали ръката на един купон.
- Да. Имам и белег дори.

- Тогава искаха да ви накажат.
- Наказаха някои от момчетата. Шефът на федерацията Марин Димитров ми се обади и ми каза: "Федерацията доста време те е търпяла теб, ти знаеш, че си бил под въпрос". След това всеки път ми повтаряха, че съм с жълт картон
Петър Лесов ми го казваше. Това е тормоз. Лесов ми казваше, че чакат само една издънка от мен и няма да играя никъде, няма да ходя по турнири. Нямаше просто какво да направя. Ако 6 месеца някой ти говори нонстоп така, мисля, че и ти да беше, и ти щеше да избягаш.

- Сигурно и по-рано...
- Тренирах здраво, подготвен съм много, защото 6 месеца не знам какво е дом, какво е семейство. Бях по лагери и просто не издържах. В момента имам психично разстройство. Като бяхме на лагер в Румъния, не можех да заспя. Само за по два часа затварях очи, защото постоянно мислех какво ще стане, какво ще правя. Даже понякога подценявам себе си. Мисля си: Сега отивам на турнир. Какво ще стане, ако не направя нищо?

- Все пак сте само на 22. Имало е боксьори, които не са правили нищо с години.
- Да, но при мен е различна ситуацията. Аз съм от такъв етнос и постоянно ми натякват, че съм мангал. Не е хубаво просто. Всички сме хора, каквото имаш ти, същото го имам и аз. Оправдал съм циганията си. Не правя това, което би направил един прост циганин. Не че имам нещо против моя етнос, но просто ни е такава държавата, че повечето роми не учат, крадат на дребно и така. Това обаче няма значение. Въпросът е, че спрямо мен налагаха психически тормоз. Вие вярвате ли, че понякога си мисля, че не ставам за боксьор заради тези приказки от тяхна страна. Нямам стимул за нищо.

 
- Казахте семейство. Имате ли приятелка?
- Не, не. Говорех за майка ми и баща ми. Имам приятелка, но не живеем на семейни начала. Аз ако реша да отида на кафе с това момиче, не мога да го направя, защото нямам една стотинка в джоба. Добре че поне тя ми влиза в положението. Има момичета, които те обичат, докато имаш пари.

- Как ще се развие животът ви оттук нататък?
- Поставил съм си нова цел, нова точка, която ще следвам. Не знам дали ще продължа с бокса. Като се замисля, нямам какво да правя в спорта. Детелин стана световен шампион и вече 9-и месец си чака парите. А аз винаги съм виновен за нещо и се плюе по мен. Просто съм много объркан. Ще си дам седмица почивка, за да не мисля за тези неща. Даже въобще не излизам от къщи. Стоя и размишлявам дали съм взел правилното решение. Има обаче още много европейски и световни първенства. Но ако тръгвам така да живея още отсега. Сега гледам новините и говорят, че за да станеш пенсионер, трябва да си на 70, а аз не знам дали ще изкарам дотогава. Нямам и трудов договор. Как ще трупам стаж? Нямам нито договор, нито пък съм здравно осигурен. Добре че не се разболявам, че не знам какво ще става.

източник: sporta.bg