Най-големият сайт за бойни спортове

       

Красимир Гергинов: Опитът и добрата техника бяха решаващи за резултатите на Европейското по савате

Красимир Гергинов: Опитът и добрата техника бяха решаващи за резултатите на Европейското по савате
Публикувано на: Октомври 20, 2015 в 19:10 ч
Автор: Денка Стоянова
Трето място по брой спечелени медали и най-доброто представяне на българския национален отбор по савате записаха участниците на Европейското първенство в Будапеща. То се проведе от 16 до 18 октомври и в него участие взеха 118 състезатели от 15 страни. България бе представена от шест жени и един мъж, всички състезатели на столичния ABC Fight Club, които спечелиха общо пет медала.

За това – как премина състезанието в Будапеща, Денка Стоянова разговаря с Красимир Гергинов (VII дан таекуон-до ITF), основател и треньор на ABC Fight Club, който беше и треньор на националния отбор

Г-н Гергинов, Вие бяхте треньор на състезателите от националния отбор, който представи България на Европейското първенство в Будапеща. Как оценявате тяхното представяне?

Резултатите говорят сами по себе си за представянето: от седем състезатели, спечелихме пет медала, от които един златен на Петя Станева, един сребърен на Виктория Йорданова и три бронзови – на Джоана Нуамеруе, Анелия Милкова и Йорданка Петрова. Искам да подчертая, че тези състезатели участват за първи път на Европейско първенство по савате, което е много важно, защото става дума за правилник, който е съвсем различен, и много специфичен. Когато не си играл по него, да имаш такъв успех от първия път, е добро постижение, затова съм много доволен от представянето на състезателите. Още повече, като се има предвид, че не успяхме да направим някаква специална подготовка, защото нямаше възможност за това. Въпреки всичко, тези състезатели имат опит в други бойни изкуства, най-вече таекуон-до и кик бокс, и с този си опит, и с това, че се раздадоха докрай и дадоха най-доброто от себе си, успяхме да постигнем такъв резултат.

Вече имате европейска шампионка, Петя Станева, в още един боен спорт, наред с таекуон-до и кик бокс, където състезателите Ви имат впечатляващ брой европейски и световни титли. На практика, Петя е първата европейска шампионка по савате на клуба...
Може да се гордеем с това постижение, че Петя Станева успя да стане европейска шампионка. С нейното постоянство в тренировките и в състезанията, предимно по таекуон-до, където няма много големи успехи и поради една или друга причина не може да се изяви, сега успя да покаже най-доброто от себе си и от техниката, която тренираме в клуба, и да спечели европейската титла. Тя победи категорично, с 3:0 съдийски гласа срещу състезателката от Русия, Яна Шмидт, която е бронзова медалистка от Световно първенство и шампионка на Русия в своята категория.

Вие сте треньор на отбора, който тази година беше съставен само от състезатели от ABC Fight Club; защо преобладаваше участието в женските категории?

Защото това бяха хората, които имаха желание и успяха да участват на това състезание. От осем женски категории имахме представители в шест. Това не са случайни хора, а такива, които имат голям опит в други бойни спортове като таекуон-до и кик бокс, и на това се дължи тяхното добро представяне.
 

 
Близки ли са като стилове савате и таекуон-до и кик бокс и как протече самата подготовка?

Подготовката е стандартна; просто, когато наближи състезанието, започнахме да тренираме повече по спецификите на правилника – удари под кръста, по краката, каквито са специфични в савате, в това темпо, в което преминават срещите. Състезанието е асо, т.е. лайт контакт, трябва да се играе в много високо темпо, с непрекъснато движение. Наблегнахме на тези неща; въпреки всичко, не бих казал, че сме се подготвили на сто процента както трябва, защото е много трудно, когато нямаш спаринг партньори, които играят точно савате. На това състезание видяхме другите състезатели и видяхме, че нашите имат още доста какво да прибавят към арсенала си за състезанията по савате.

Какво им липсва за още по-добро представяне?

За да имаме още по-големи успехи на европейски и световни първенства, е хубаво да се направи целенасочена подготовка точно преди самото състезание, в рамките на десет дни до две седмици, за да може самите състезатели да се концентрират в това, което ще се случва. Това би повишило значително успеваемостта. Не трябва да откриваме топлата вода – това сме го правили в другите спортове и най-големите резултати се постигат по този начин.

През 2013 г. за първи път ваши състезатели участват на голямо състезание по савате – тогава това направи световната шампионка по таекуон-до Амалия Колева. Миналата година имахте семинар с французина Ален Тардиц – основател на савате в България... Тази година имахте четири мероприятия, свързани със савате, като световният шампион по кик бокс Дюк Нуамеруе спечели купата за най-техничен състезател при мъжете на Открития турнир в Пловдив. Смятате ли да продължите и занапред?

Да, смятам да продължим, защото това е още един начин състезателите да се изявяват. В България не са толкова много хората, които се занимават с бойни изкуства и с бойни спортове, не са толкова много и мероприятията. За да имаш добри резултати и добри състезатели, те трябва да участват на състезания. Това е още една възможност тези хора, които тренират, да могат да се изявят и да постигнат по-високи резултати. Аз съм на мнение, че ако искаш да имаш добър състезател, той трябва да участва в състезания. Принуждаваме се да участваме в състезания по най-различни бойни спортове по две причини: едната е за да имат брой състезания и опит. Но другата е, че тези състезатели имат възможност да участват на турнири на много високо ниво, защото имат много добра основа, много добра техника, и се справят чудесно и на състезания по кик бокс, и на савате, както се видя, и на други бойни спортове.

Участвал сте като състезател, треньор и организатор на много световни и европейски първенства. В Будапеща, от самото състезание какви са ви впечатленията като техническо ниво, организация, представяне на другите отбори?

Получи се интересно състезание, съвсем различно събитие от състезания в други бойни спортове. Личи се, че Франция има едно дълбоко присъствие не само в спортно-техническата част, но и като организация. Въпреки първоначалния стрес, например от това, че цялата терминология е на френски, се видя, че има доста стройна спортно-техническа организация. Състезанието протече на три ринга, избегнати бяха такива неща, които се налбюдават в други бойни спортове, като губене на време за слагане на протектори, извикване на състезатели, проверки и т.н. Напротив – всичко беше много стриктно организирано и това се дължеше не само на съдийския апарат и на организаторите, но и на самите състезатели. Има един различен морал да го наречем: всички бяха много ентусиазирани, много отговорни към това, което се случвашеЩо се отнася до самата спортно-техническа част – съдийската комисия си вършеше работата доста стриктно; всичко вървеше много леко, без съдийски проблеми, въпреки, че, разбира се, никой не е доволен, когато негов състезател загуби. Тук има и една различна схема на игра, при която състезателите не играят в пряка елиминация, а в групи и на практика почти всички наши състезатели направиха по три срещи. Това означава, че имаш шанс да продължиш напред, дори и да изгубиш една среща, както се случи в няколко финала. Видяхме хора, които бяха загубили първата среща, но продължиха, и дори спечелиха състезанието и станаха европейски шампиони. Това е нещо по-различно и интересно в сравнение с други спортове; среща се например в борбата, където също се играе на групи и репешажи. От една страна е хубаво, защото състезателите трупат повече опит, има повече игра, не всичко се решава от една среща и това не тежи толкова психически.

Какво може да се научи от савате?

Има какво да се научи. Ако погледнем като техники, там има специфични удари в краката; специфична техника на движение, която дава възможност да използваш по-бързо и двата крака. Това е едно от нещата, които видях на пръв поглед, и които могат да се използват в тренировките.
0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook