Интервю със Светлана Каменова

Светлана Каменова стана европейска шампионка по бокс за девойки до 18 г. на първенството в Ямбол, което приключи преди две седмици. Получи специална купа за най-добър състезател. Тя е родена на 26 юни 1990 г. в Добрич. Занимава се със спорта от шест години. В момента е последна година ученичка в родния си град. Успехите започват още през 2003 г., когато става държавна шампионка за девойки. На следващата е втора при жените. От 2005 до 2008 г. 4 пъти поред печели първенството при дамите. Три пъти е шампионка на България по кикбокс. Най-големият й успех на международния ринг е третото място от първенството на Европейския съюз за жени през миналата година. Тогава остава девета на Евро 2007.

Изминаха две седмици от европейското първенство в Ямбол. Какво се промени около теб, след като спечели титлата?
В общи линии нищо не се промени. Вече осъзнавам какво съм направила. Има малко повече медиен интерес към теб. Всички учители са горди от постигнатото. Мога да се похваля, че имам невероятен клас. Съучениците дойдоха в Ямбол, за да ме подкрепят.

Кои бяха тежките моменти за теб преди и по време на първенството?
Най-тежкото преди срещите беше смъкването на килограмите. Бях капитан на националния отбор. Освен за себе си трябваше да мисля и за другите момичета. Имаше много ситуации, в които трябваше да имровизирам. По време на европейското трябваше да променям тактиката преди всяка среща.

Как момиче като теб се озова в боксовата зала?
Когато бях малка в прогимназията, бях доста буйна. Баща ми реши да ме заведе в боксовата зала. Запалих се много по спорта. Останах да тренирам, защото винаги искам да постигна максимални резултати с нещата, с които се захвана. За пръв път направих спаринг с едно момче, което по-късно се отказа. Тогава много се биехме.

Твоите родители притесняват ли се, когато се качваш на ринга?
Притесняваха се доста. Когато ме гледаха за пръв път, се успокоиха до някаква степен. Видяха, че не е толкова опасен спорт. Никога не са искали да ме спират. Дори доста ме подкрепят. Моята майка ми помага с диетите. Баща ми измисля разни движения за координация. Приятелите ми не обръщат особено внимание на това, че съм боксьорка

Случвало ли се е да пращаш в нокаут момчета?
Повечето ми спаринги са именно с момчета. За да станеш по-добър, трябва да играеш с по-добрите. Правила съм нокаути в залата по време на тренировка, но беше по невнимание. Предпочитам спокойната игра, в която можеш да покажеш качествата си.

Получавала ли си сериозни контузии?
Не съм слизала от ринга с особено фатални травми. Може би с малко синини и охлузвания. Никога не са ми чупили носа.

Как ще продължи твоята кариера?
Тази година завършвам училище. Смятам да се насоча към Националната спортна академия. Освен спорта трябва да имам образование. Все пак боксът е интелигентен спорт. Ще продължа да тренирам и да се състезавам. Има време за професионалния бокс. Още има какво да печеля в аматьорския. Надявам се да участвам на олимпиада, въпреки че женският бокс все още не е включен в програмата. Следващата година има европейско първенство в Италия за жени. През 2007 г. участвах на шампионата на Европейския съюз. Видях как стоят нещата. Целта ми вингаи е била една - да съм №1.

Имало ли е нужда да прилагаш твоите умения на улицата?
Боксът е спорт. За мен не е редно да използвам научените неща, за да се бия. Нещата могат да се оправят с един разговор. Имаше един случай в училище, когато бях малка. Вечната вражда между половете. Показах на момчето, че жените понякога могат да бъдат доста силни.

Кои са твоите идоли?
Ивайло Маринов и Мохамед Али. Те са играли рационално и са показвали истинската красота на бокса. Умеели са да предвиждат действията на противниците си и да се защитават рационално.

Източник: Sportal.bg