Интервю с Йоанна Дамянова

Йоанна Дамянова е 16-годишна тийнейджърка. Тя ще стане на 17 на 1-ви май. Когато пристига на женевкосто летище на 27-ми януари, тя изглежда малко притеснена.

За такова младо момиче, което пътува само през Европа, да дойде от София до Лозана (Швейцария) за да получи наградата за феър плей, която се дава от международния феър плей комитет, не е толкова лесно. Но не е било лесно и решението на Йоанна в младежките Олимпийски игри в Сингапур миналата година, когато младата джудистка отложи срещата си срещу Dieulourdes Joseph от Хаити, която не можа да пристигне на време.

Както казва Jeno Kamuti, президента на комитета, "Йоанна представлява младите. В нашето модерно общество, където имаме навика да забравяме стойностите на някои неща, феър плея е много ценно нещо. Той е очевиден, когато се проявява в спорта, но трябва да го направим и част от нашия живот. Това което Йоанна направи в Сингапут, е това което искаме да пропагандираме: уважение, отворен разум и скромност... Много се радвам, че тя ще получи наградата за феър плей в Лозана и се радвам също, че това ще стане в присъствието на г-н Jacques Rogge, президента на МОК, който толкова искаше да има такива младежки Олимпийски игри. А също така се радвам и че джудото, представено чрез поведението на йоанна, ще получи награда.Този спорт е толкова силен и много добре представя какво трябва да бъде феър плея."

След тези думи на президента на феър плей комитета, време беше да чуем и какво ще каже самата Йоанна за решението си в Сингапур.

Може ли да ни разкажеш за квалификациите и подготовката ти преди младежките Олимпийски игри?
Бях квалифицирана за игрите след като завърших на 7-мо място в световното първенство за кадети в Будепеща през 2009-та. Няколко месеца преди голямото събитие в Сингапур. Знаех, че ще участвам и дадох най-доброто от себе си за да се подготвя. Точно два месеца преди игрите баща ми, който е и мой треньор, започна специални тренировки и целта ми беше да взема медал.

С какви спомени си тръгна от Сингапур?

Спомням си, че хората бяха много добри с мен и с всички останали. Всичко беше много красиво и добре организирано. Сприятелих се и с няколко човека от българската делегация в други спортове като борба, плуване и бокс.

След това, разбира се, си спомням церемонията аз откриването - беше чудесно. Не бях виждала до сега такова нещо в живота си. Как бих могла да опиша какво е чувството, когато влязох на стадиона и колко впечатлена бях от невероятните фойерверки? Невъзможно за описване е.

Ти беше в Сингапур за да се състезаваш. Как премина тази част за теб?
Състезанието започна добре, макар че бях болна. Имах температура над 40° този ден. Първата ми среща срещу хаитянка беше добре, победих. След това стана малко по-сложни. Загубих срещу корейка във втората ми битка, но успях да вляза в репешажите. Отново взех победа, но бях много болна и не успях да стигна до бронза.

Бях много разочарована, а в същото време знаех, че е по-добро класиране от 7-мото място на световното за кадети.
 

Поздравления за петото място в Сингапур. Но това, което ни интересува днес е първия ти мач, този който спечели срещу момичето от Хаити. Може ли да ни разкажеш повече за него?
Всъщност за мен беше среща, като всяка останала. Единствената разлика беше, че ми беше първа, а първия път когато стъпиш на татамито е винаги малко стресиращо, особено при такова голямо събитие. Но ми беше казано, че опонентът ми не е тук. По принцип знам, че автоматично печеля срещата, защото такива са правилата при такъв случай. Но седнахме с моя треньор и решихме, че ще е по-добре да изчакаме. Знаехме, че хаитянката е попаднала в задръстване и затова не е могла да пристигне навреме. Затова просто изчакахме, това е нещо нормално.

Разбираш ли, че решението ти е впечатляващо?
Не съвсем. Както ви казах, за мен, за нас, това е нормално. Когато идваш от другия край на света и не можеш да пристигнеш на време, ще се радваш, ако някой те изчака. Минаха няколко седмици след игрите, когато вече си бях у дома и получих присмо от г-н Vizer, президента на международната джудо федерация, в което той казва колко впечатлен е бил той от моето решение. Малко по-късно получих и писмо от моята джудо федерация, която ми съобщи, че съм поканена в Лозана за да получа награда за феър плей.

И ти дойде в Лозана за да получиш наградата си?
Бях толкова притеснена. Знаех какво представлява пътуването, но беше първия път, в който пътувах сама, без родителите си или моите съотборници. Но всичко беше перфектно и вчера вечерта, когато излязох на сцената за да взема наградата си, почти се разплаках. Там имаше толкова много и важни хора. Аз бях от толкова далеч, най-малката. Бях толкова впечатлена от всичко и в края на вечерта бях много изтощена. Но още веднъж, всичко беше страхотно и мисля, че никога не съм имала подобно преживяване през живота си.

Какво представлява феър плея за теб, след като получи тази награда?
За мен феър плей означава, че всеки трябва да има еднакви шансове в началото. Независимо от всичко останало, всички трябва да започнем от едно и също ниво, а след това само личностните качества да направят разликата, а не уличните задръствания, например.

Какво можем да ти пожелем за следващите месеци и години?
Ще продължа да тренирам и да се състезавам. Ние сме "джудо-семейство". Сестра ми също тренира (Борислава стана 2-ра при кадетите е Европейското първенство миналата година), а баща ми е нашия треньор. А може би, някой ден, пак ще участвам на Олимпийските игри, но този път при възрастните.