Интервю с Петър Лесов

Петър Лесов е български боксьор, олимпийски и двукратен европейски шампион, и треньор по бокс. Роден е на 12 септември 1960 г. в гр. Раковски. Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в родния си град; първият му треньор е Любен Гаджев. Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета става шампион и е обявен за “най-бойкия състезател” на турнира. През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Още при първото си участие при мъжете, през 1978 г. на престижния турнир Странджа, прави фурор и печели златото в категорията си. През цялата му кариера в националния отбор негов треньор там е Николай Джелатов.

Петър Лесов навърши миналата седмица 48 години. Колко хора се сетиха да му честитят? Сигурно много. Най-личният от тях е президентът на България Георги Първавов. Ако не вярвате, вижте  подписа му под поздравителното писмо.  „... Добре известна е Вашата спорна кариера, богата на победи и успехи. Пожелавам ви да продължавате да работите за утвърждаването на доброто име и престижа на Българския спорт", се казва в него.

А Петьо вместо да гуляе със земляците си от Раковски, го намираме пак в залата на Диана. Но  се съгласи да ни каже докога ще живее така напрегнато?
Признавам, преди Олимпийските игри ми идваше да захвърля всичко и да си гледам кефа, но знам, че тогава ще кажат: Уплаши се и избяга. От инат останах, от инат ще продължа.  Обстановката беше много тежка. Кубрат Пулев и Борис Георгиев никога не са били от най-дисциплинираните, но тогава отгоре на всичко и „доброжелатели” им замайваха главите, не искаха да тренират с мен, удължаваха си почивката, без да осъзнават, че вървят против себе си. Те разчитаха, че ще се откажа, но изглежда не ме познават добре. Колкото повече ми пречат, толкова повече се настървявам. Такава ми е жилката. От Раковски всички сме такива.

Сега като чели обстановката в залата е друга?
След провала на Олимпийск ите игри си казах, че първото условие при приемането на боксьори в националния отбор ще бъде дисциплината. Някои от по-старите се опитаха да негодуват, но видяха, че няма да отпусна хвата. При нарушение на дисциплината има вече глоби. Младен Манев, макар и титуляр в своята категория, първи си изпати.  Олекна джоба му с 50 лева и вече се съобразява.

В залата преобладават млади боксьори. Подмладяване ли е идеята?
Да, но не само това. На младежите предстои световно първенство идния месец. На някои това е първият лагер с националния отбор. Нека да видят как се тренира и да правят своите заключения – искат ли да стават боксьори или да не губят своето и нашето време. Принципът  , който издържи.  Трима си заминаха. Милен Димитров каза на третия ден, че не може да издържи на това натоварване и напусна. Иначе добри боксьор като Айрин от Русе и Али Алиев от Омуртаг  се оплакаха от болки в кръста и нямаше смисъл да ги държим. За съжаление, дори и в силни боксови центрове, с добри треньори не се готвят системно. От там идва голямата беда. Когато дойдат тук, дори незначителни натоварвания им се струват тежки.

Затова пък у останалите личи  желанието им да тренират сериозно...
Така е.  Веднага се вижда, кой иска да расте и кой само отбива номера. Но 4 – 5 от тях се открояват. Симеон Чамов и Шукри Калъчев са родени боксьори. Липсва им много, но искат да се учат и това ми харесва.

Желанието ти да махнеш с ръка и да си тръгнеш май вече е забравено?
Вече е съвсем друго. В залата се работи, дисциплината е затегната.С младите нямам проблеми и няма причини това да не продължи. Но се иска време. Боксьор не се става от ден до пладне. Поне 2 -3 години ще са необходими за да подготвим добър отбор, достоен да ни представя на международната сцена. Българският бокс има авторитет и сме длъжни за го защитим.    

Интервюто е взето от Камен Петров