Най-големият сайт за бойни спортове

       

Интервю с Мартин Калчев

Интервю с Мартин Калчев
Публикувано на: Юни 3, 2011 в 17:37 ч

Преди всичко, Марто, поздравления за поредния ти трофей в спорната ти кариера. Успя да спечелиш полу-професионалното състезание по ММА в град Пловдив. Как се чувстваш сега?

Мартин Калчев: Благодаря. Всеки се чувства добре след победите. Видях грешките си, въпреки, че спечелих мачовете си и вече работя върху тях.

Разкажи за нещо за себе си?

Мартин Калчев:  Любител на спорта, дотолкова запален фен, че редовно се и състезава. Малко хора изкарват за прехраната си от спорт. Не забравям и образованието- завършил съм езикова гимназия и сега следвам Фармация.



 

Планираш ли участия на профи ринга на ММА? И какви други участия си планувал за тази година?

Мартин Калчев: За 2011 г. от 22-ри януари до сега имам 10 състезания: 2 по Джудо, 1 Самбо, 1 Свободна Борба, 2 по Бразилско Джиу Джицу, 2 по кикбокс - Санда, 1 ММА и 1 граплинг, като спазвах тежки режими още от миналата година, за да съм 72-74 кг..

Всичко това беше адски изцеждащо предвид, че нормално тежа 80-90 кг.. Същата схема я направих 2010 г., когато изиграх 11 състезания и 2009- 10. Заради особената благодарност и уважение, които изпитвам към треньорите си по Самбо Христо Лазаров, по Борба бат Мавро и по кикбокс Краси Коруков, състезанията от техните спортни календари са с приоритет, а за тази година свършиха. Ако успея да се подготвя за някое друго състезание тази година, надали ще съм пак на тези ниски кила и ще си пазя силите за новия календар на спортното за 2012.

Кога и как започна да се заминаваш с ММА? С какъв спорт си започнал преди ММА?

Мартин Калчев: Обикалям по различни зали от трети клас още преди да знам, че се нарича ММА. Започнах с кикбокс и Самбо.

Участва на Европейското по Киокушин в абсолютна категория в Белград през 2005 в младежкия национален отбор на Емил Костов. Какво стана след това, защо се отказа?

Мартин Калчев: Търкания между тогавашния ми треньор и ръководството на федерацията. За да го накажат започнаха да вземат състезатели, които бяха под нивото ми.

Знаем, че бе част от националния отбор по Кудо Карате и спечели Европейската купа през 2007, но след това се отегли. Какви са причините - лични или професионални?

Мартин Калчев: Професионални - не получих и една стотинка, въпреки че към момента съм единствения българин със златен медал от такъв ранг международно състезание в този спорт. Лични конфликти няма и пожелавам успехи в развитието им.

Каква цел сте си поставили в свободните боеве, освен победи в състезания?

Мартин Калчев: Основната цел на човешкия живот е самоусъвършенстването и победата над самия себе си. Да мога да контролирам себе си и да се побеждавам е много по-важно, отколкото да победя някой друг. За мен противника е човек, на който съм благодарен, защото той ми предоставя тялото си в момента на сблъсъка, рискува здравето си, за да мога аз да се развивам и уча от неговите и своите грешки. За мен няма загубил. Има по-добър за момента спортист, който може да бъде победен от друг по-подготвен.
 

Най-важният резултат от всички тези състезания са не медалите. Вече играя много по-отпуснато и пробвам все по-нови и сложни за мен техники. Това ми помага да живея в тежката действителност, пред която е изправен Българския народ.



 

Как минава денят ти? Спазваш ли специален режим?

Мартин Калчев: Когато не се готвя за състезание тренирам два пъти на ден. В състезателен период достигам до 4 тренировки дневно и ако някой специалист каже, че това е грешка, му препоръчвам да види частните случаи като братята Мендес- най-младите Световни шампиони в Бразилско Джиу Джицу и ADCC.


В общия случай това, което правя е грешно, но в частния случай генетично съм предразположен към лесно качване на килограми, което довежда до бързо спадане на спортните постижения и качества.

Кой двубой е бил най-запомнящият се за теб и кой най-труден?


Мартин Калчев: Най-запомнящ се е един от първите проведени официално двубои без правила в България- Shooto на 10 февруари 2007 в спортна зала с места за публика. Преди това ги правиха в Най Клуб. Точно два дена преди 18 ми рожден ден, който впоследствие "празнувах" на легло със строшен, опериран нос и по 5 м бинт във всяка ноздра. Три пъти ми сменяха противника до последния момент. Играх срещу много интересен състезател, който има медали от международни състезания и в двата стила борба- класическа и свободна. Това едно време е било често срещано, но за спортист от 21 век, сега когато тези Олимпийски спортове са изключително развити, си е постижение. Бях надъхан и исках силно победата, но нямах нужните технически, физически качества и опит, за да спечеля. Изядох много бой, показани ми бяха много слаби места, върху които и досега работя, но не се отказах до момента в който видях, че за онзи етап победата е невъзможна. Щастлив съм, че се бих като куче и не загубих с нокаут или ключ.

Има ли съперник срещу когото би искал да се биеш отново?

Мартин Калчев: Срещу всеки бих играл отново. Няма как да не искам отново да се срещна с Росен Димитров Близнака. Завиждам благородно и на едно приятелче от залата, което тази година на републиканското по борба хвана първа среща със Серфаим Бързаков. Това са уникални елитни спортисти, от чиито срещи учиш два пъти повече, отколкото с обикновенните като нас хора. Интересно беше как моя приятел не се радва на шанса си, а се ядосва на жребия. В борбата се теглят жетончета с номера на реда за жребия и само един номер ме раздели със срещата с тази Олимпийска легенда.

На какво ниво според теб са свободни боеве в България?

Мартин Калчев: Нивото расте не само за ММА, а и за братските спортове. Щом хора, които преди съм побеждавал ме бият, а аз също не спирам тренировките, значи развитие има. И това само ме радва, защото колко би бил скучен света, ако няма какво да ни мотивира?

Какво според теб е правилно да се направи за да се популяризират спортовете като ММА?

Мартин Калчев: Справят се отлично всички- и БФММА, и Бушидо, и Любо с Ицо. Мога само да им се поклоня.

Какви цели си поставил пред себе си от тук нататък?

Мартин Калчев: Да не спирам, колкото се може повече време.

В края на интервюто, имаш ли някакво послание за всички фенове на бойните спортове в България?

Мартин Калчев: По-малко комплекси! Нека всеки следващ ден бъдем по-добри от вчера!

0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook