Христо Маринов: Мама не даваше да ставам борец

- Имаш ли тайни от треньорите си?

- В спорта не.

- А те какво знаят за личния ти живот?

- Почти всичко. Те са ми като бащи. Ние сме постоянно заедно. Напътстват ни, съветват ни. Те са повече с нас, отколкото със семействата си.

- Склонен ли си да разкриеш напълно всичко лично?

- Не крия, но всеки човек си има тайни и не е възможно да си максимално откровен. Все пак съм открит човек.

- Е, тогава намери ли си гадже?

- Споделих пред медиите, че нямам приятелка, а излезе, че си търся.

- Който няма, обикновено търси.

- Зависи. Важното е да срещна момичето.

- Майка ти е зад граница, а баща ти е починал. Нямаш братя и сестри. Чувствал ли си се сам?

- Не. Постоянно съм сред хора. Лагерите и училището се редуват и това ми е достатъчно.

- Къде стоиш повече - в София или родната Стара Загора?

- В София, но като се замисля, май повече сме по лагери в различни градчета и в чужбина.

- Къде и как живее световния шампион?

- В общежитие в Студентски град.

- Станка Златева разказваше за него.

- Точно там съм и аз. В същия блок дори. Настаних се преди два години. Не е нещо особено. За момента е това. Борците те сме с кой знае какви финансови възможности и всеки да си позволява жилище. Аз съм от провинцията и нямам друг избор. Сам съм в една стая

- А каква кола караш?

- Скромен съм със "Фолксфаген Пасат". Сега ще си взимам друга.

- Как съчетаваш учението в НСА със спорта?

- Трудничко. При всяка възможност тичам до академията. Събирам подписи и така. Опитвам се да се справям.

- Кой предмет ти се опъва?

- (Смее се.) Всички. Само тези, свързани със спорта, ми се отдават.

- За теб се говори, че по природа си надарен за спортист.

- О, не знам. Горе-долу се справям с футбола, баскетбола. Ако се говори за някакви наследствени качества, сигурно са от родителите ми. И майка ми, и баща ми са завършили спортното училище в Стара Загора, съответно с лека атлетика и футбол.

- Как влезе в залата по борба?

- Тренирах хандбал в училище. Вървяхме заедно с моя колега Явор, с когото сме от един квартал в Стара Загора. Бяхме приятели с него, още преди да станем борци. Така той веднъж ми каза, че тренира борба и ми стана интересно какво представлява този спорт. Аз нямах никаква представа. Бях в четвърти клас. Започнах да врънкам майка ми. Тя не искаше да ме заведе, защото не знаеше къде има зала. Беше много против да ставам борец. В крайна сметка се пречупи и ме закара. Започнах при свободняците. Дори не знаех, че има два стила. С времето се преместих.

- Защо избра класическата борба?

- Не знам. Нещо ме е дърпало натам.

- Ровиш се много в интернет. Какво те интересува?

- Разглеждам разни сайтове. Свалям филми. Имам фейсбук.

- Кои са приятелите ти?

- Всички в отбора са ми близки. Мисля, че на всеки мога да разчитам, както бих помогнал на всеки от момчетата.

- Кой е човекът, който ти е помогнал в труден за теб момент?

- Стоян Добрев, който ме взе от Стара Загора, помага ми в НСА. Специално той е направил много за мен. Както и в начална възраст Петър Манев.

- Какво те прави щастлив след златото в Москва - самият медал или нещо друго?

- Топли ме удовлетворението, че трудът ми не е отишъл напразно. След толкова години блъскане получих нещо насреща, защото има много прекрасни борци, които завършват кариерата си без отличие от голямо първенство. И като се обърнат назад виждат, че всичко е на вятъра. Щастлив съм, че съм успял по някакъв начин. Успехът ме амбицира, защото ми показва, че мога и съм равен с големите имена в нашия спорт.

- Говори си, че липсата на самочувствие те е спъвало през годините, за да стъпиш на върха. Така ли е?

- До известна степен да. Мисля, че проблемът при мен беше, че започнах от много рано да играя на големи състезания. Още 18-годишен бях при мъжете. При всяка загуба се пречупваш малко по малко. Казваш си "Тренирам много, а не става". Иска се търпение. Вяра. Тогава идва моментът, но и за него трябва да си готов, за да се възползваш.

- Искаш олимпийската титла. Но наясно ли си през какво трябва да минеш, за да вземеш златото?

- Да. Визите са проблем. Досега първите осем от световно първенство получаваха квоти. Следваха два турнира, които също даваха квоти и на европейско се взимаше една. Сега чух, че правилникът ще бъде друг. Може би на световното ще ни изяснят как ще става. Ясно е, че първо трябва да си осигуриш право на участие на олимпиада. Получават го 20 човека в категория. Поддръжката на един борец е скъпо удоволствие. Лишенията са от всичко по много. Сваляне на килограми, режим. Случвало се е да имам финансови проблеми. И през операция съм минал. За спечелването на световната титла трябваше да преодолея преди всичко себе си. Да повярвам, че мога.

- Какво те мотивира да останеш в спорта?

- Желанието да се докажа. Да разбера, че през всичките тези години не било блъскане напразно. Засега борбата е моят живот. Продължавам да гоня целите си.

- Стара Загора не те направи почетен гражданин. Какъв е коментарът ти?

- Неуважение.

- Как се чувстваш при баба на село?

- Нямам възможност да ходя там. Правя го много, много рядко. Ако успея за няколко часа. Радва ми се много. Като разбере, че ще ходя, попита ме какво да ми сготви. Аз нямам претенции. Все и повтарям "каквото имаш и ти е под ръка". Картофените кюфтета са едно от любимите ми ястия.

- Каза, че имаш късметлийски чорапи. Ще ги обуеш ли на олимпиадата?

- Първо нека се класираме, пък ще ги обуя със сигурност.

- Вярващ ли си?

- Да в известна степен. Кръстен съм и нося името на дядо ми по бащина линия.

- Ще има ли нова татуировка?

- Не засега. Пантерата я направих преди 5-6 месеца. Трябваше да е по-масивна от една друга, която беше много грозна и исках да я закрия.

- Каква музика слушаш?

- Всякаква. И чалга.

- Обеща ли са ти теленце. Какво ще го правиш?

- Нека го дадат, пък ще го правим на суджуци. Обеща ми го Начо Запрянов. Бил е помощник на националния отбор по свободна борба.

- Играеш в Бундеслигата. Това помага ли ти?

- И да, и не. Вреди, защото това изхабява. Всяка седмица състезание, килограми, напрежение. Постоянно си поставен в стрес.

Източник: "Стандарт"