Зареждане

Генко Симеонов: За развитието на ММА в Плевен са нужни финансови благодетели

Генко Симеонов: За развитието на ММА в Плевен са нужни финансови благодетели
Публикувано на: Декември 8, 2014 в 07:53 ч

Спортът в Плевен отдавна е в плачевно състояние, но това е тежка тема, която няма да разискваме сега. От няколко години в България особена популярност набира ММА. От сайта utre.bg разговарят по този въпрос с Генко Симеонов, един от основателите на клуб „ММА Плевен“.

Kак започва историята на клуб ММА Плевен? Кога и как започна ти самият да се заминаваш с ММА?

Историята на клуба? Всичко започна на майтап. След като нашата основна зала, където бяхме инструктори с моят колега затвори, няколко години се лутахме по различни зали по бокс, борба... Събирахме се и тренирахме заедно. Видях обява в нета, че търсят в един плевенски фитнес инструктори по бойни изкуства. Обадих се на моят приятел, партньор и колега Панталей Гергов и му предложих да се пробваме. Само че с нова и модерна концепция, която е аналог на нашата старата - наречена ММА и нещата се получиха. Иначе аз самият се занимавам с ММА много отдавна – откакто се помня. Това, с което съм се заниамвал, тренирал и съм дипломиран инструктор е ужасно близко до модерния ММА – нарича се джийт кун до - изкуството на Брус Лий, както го знаем. То е бащата на смесването на стиловете. Именно това е ММА – смесени боойни изкуства. Ходил съм отделно и на киксбокс, и на бокс, и на борба...

Kaк преминават тренировките и в какво се състои същността на ММА?

Тренировките ни са 5 пъти седмично като се стремим максимално да обхванем  всички диапазони на боя: дистанция ръце – правим основно бокс; дистанция крака - кикбокс и муай тай; правим земя – граплинг. И естествено преходи от стойки към земя, хвърляния, събаряния и т.н. Тренировките ни се редуват – някои са по-бавни технически, защото наблягаме на детайлите.. Други са свързани основно с дрилове на различните диапазони... Спаринги само горе, спаринги само долу, смесени спаринги... Стараем се да балансираме нещата, именно в това се състои същността на ММА – да смесиш нещата. Трябва да си максимално комплексен на всички нива – в това е ключът към успеха. Не е толкова лесно, колкото изглежда.

Разкажи ни за състезателите във вашия клуб - колко са на брой, възраст?

Членовете на клуба са близо 30 човека. Това е масата от хора, които средно посещават тренировките. Иначе състезателите ни се броят на пръсти, понеже през клуба има голямо текучество на хора. Едни идват, други си отиват... Затова нямаме постоянно момчета, които да се състезават, но в момента разполагаме с няколко качествени, на които разчитаме. Възрастта е различна. При нас тренират от 14-16 годишни до хора около 30-те.

Как стои въпросът с финансирането? Намират ли се хора в Плевен, които да помагат за спорта и ММА в частност?

Това е най-болната тема за нас. Клубът е изцяло на самоиздръжка. Аз и моят колега със собствени средства се опитваме да решаваме проблемите. Въпреки трудностите имаме достатъчно медали, за да се гордеем. Естествено от време на време намираме приятели, които да помагат финансово, но то е еднократна помощ. Хора с пари в град като Плевен – много, но желанието за помощ е нулево. Ходили сме, обещавано ни е, но всичко с което се сблъскваме накрая е лицемерие и лъжи. Момчетата вадят пари от собствените си джобове. Нито аз, нито колегата ми сме обезпечени. Налага ни се да работим и да тренираме или преподаваме. Много е трудно. Затова и работата ни е на аматьорско ниво, макар и доста високо. Ако клубът малко по малко е обезпечен, това означава да имаме средства за път, храна, нощувка, за хранителни добавки, за елемнтарни бонуси към състезателите. Така нивото ни ще е по-голямо, както и броят на медалите.

На какви състезания сте участвали досега и с какви успехи може да се похвалите?

Участвали сме на много състезания за тези 4 години, откакто е създаден клуба. Имаме няколко златни медала, няколко сребърни и повече бронзови. Не искам да се хваля с това. Да подчертая, винаги сме се отзовавали на благотворителни каузи. Участвали сме на няколко благотворителни състезания за набиране на средства за болни. В клуба цари приятелска атмосфера, държа да го отбележа.

На какво ниво според теб е ММА към момента в България? Има интерес от младите, създадоха се доста клубове и зали из страната... Успя ли да се легитимира като спорт у нас или все още обикновения човек гледа по друг начин?

Нивото на ММА в България като цяло е добро. Имаме българин в UFC(б.а. – Станислав Недков-Стъки). Имаме българин в “Bellator”(б.а. – Благой Иванов). Това са двете най-популярни ММА организации в света, професионални. Аматьорското ниво също се подобрява с всяка изминала година. Като цяло легитимацията е болна и спорна тема. Причината според мен е, че ММА не е някакъв определен спорт, а смесица от спортовете и от това идва проблемът. Самбистите тренирали малко бокс си казват: „Ние сме ММА“. Кикбоксьорите, знаещи три ключа, си казват: „Ние сме ММА.“ И т.н. И всички са прави за себе си, защото всички те са с някакъв основен боен спорт или изкуство и всеки си дърпа към неговата федерация. Всички те виждат, че основните бойни спортове са омръзнали до болка. Феновете им се присламчват към ММА. Легеализация на ММА е трудно да има, защото всеки е смесил неговите два стила и смята, че е легитимен. Финансовият въпрос откъм евентуалната легализация също е пречка. Откъде държавата ще извади пари за никнещите като гъби ММА клубове в цяла България? Трябва да се ореже бюджета на основни спортове, които са носили успехи на България толкова години. Няма как да стане това. Федерациите на основните бойни спортове са прави в позицията си. Като цяло и в световен мащаб ММА тръгна като професионално бойно предизвикателство, по-късно се разви като аматьорски спорт. Спортисти от всякакви стилове, тренирали дълги години решиха да противопоставят уменията си – кой по бокс, кой по борба, кой кръчмарски бияч... Имаше даже и ръгбисти! Накрая се стигна до извода, че почти всеки път побеждават различни стилове. Няма изявена доминация. Победите са различни всеки път и така се стигна до извода, че уменията трябва да се смесят, за да е по-сигурен успехът. Нещо, което великият Брус Лий е успял да направи преди повече от 30 години, ама както и да е.

Какво би посъветвал младите, които предпочитат компютрите и дискотеките пред спорта?

Бих посъветвал да стват по-често от столовете, за да не направят задници по-големи от самите столове. Това е в кръга на шегата, разбира се. Няма лошо и аз да стоя пред компютъра и аз ходя на дискотека. В това няма лошо. Хубаво е обаче да се намира време за спорт, не говоря само за ММА. Всякакъв спорт. Спортът е здраве, спортът е калена психика. Спортът трябва да е неизменна част от живота на всеки човек. Трябва да е необходимост по-голяма от тази да стоим пред компютъра или да излизаме всяка вечер по кръчмите.

Какви са амбициите на клуба занапред?

Труден въпрос. Да сме живи и здрави като цяло и да нямаме контузии. Дано си намерим финансов благодетел. Това са по-скоро пожелания, но с това идват амбициите за повече първи места. Защо не и за изграждане на профи състезатели. Апетитът идва с яденето, а яденето ни засега е много скромно,. Тук е моментът да благодаря на всички, които са ни помагали, подкрепяли и продължават да го правят. Да благодаря на фитнес център „SPA & BEAUTY” за чудесната база и за разбирането. Искам да благодаря и на всички момчета и момичета, които ни посещават. Без вас ще ни е много трудно!
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес