Седемте правила на Mayhem Miller

1. Човек трябва да учи по нещо ново всеки ден.

2. Човек не трябва да предава другарите си.

 Двама близнаци израстват заедно. И двамата са синове на сериен убиец. Единия става пияница, започва да взима наркотици и става социална отрепка, като накрая убива някакъв тип заради нещо. Другия близнак отива в училище, получава образование и започва малък бизнес, който се разраства. Двама близнака. Един и същ генетичен материал. И двамата биват запитани, единият на бюрото в офиса си, а другия зад решетките в затвора, "Защо мислиш, че така се развиха нещата?"

И двамата дават един и същи отговор:
"Виж баща ми, какво друго се очакваше да направя?"

3. Човек е сам за себе си.

4. Човек трябва да поема възможностите.

5. Човек трябва да е постоянен.

6. Човек трябва да е честен със себе си.

7. Човек сам открива себе си.

Научих много неща за живота, особено когато срещнах един от моите герои, Chuck Palahniuk. Като някой, който обича да чете, да пише и да се бие, бях притеснен от факта, че ще се срещна с автора на "Боен клуб".

И аз исках да пиша такива книги за лоши момчета, след като спра да рискувам мозъчните си клетки на ринга. След лекцията се наредих на опашката, за да задам въпрос на Chuck.

Когато най-накрая дойде моят ред, стоях пред нисък, мургав, интелигентно-изглеждащ човек с розова риза. Около него имаше аура на величие, която сигурно се постига след като напишеш няколко книги и в Холивуд ги направят на големи филми.

Представих се и си излях сърцето за това, как неговата книга е вкарала живота ми в луд ритъм, вдъхновявайки ме да насоча младежката си енергия към двубоите. След това задавах точни въпроси, на които очаквах отговор. На първите ми въпроси той отговори уклончиво. А след това спря да отговаря и се интересуваше повече от това, че съм боец. Той ми даде съвет - "Внимавай да не получиш отлепяне на ретината."

Да... мерси много за съвета, приятел. Не бях дошъл за очен преглед.

Огорчен, върнах се обратно в препълнения Лос Анджелис и изкрещях "Chuck Palahniuk не ме научи на нищо!!!"

По пътя обратно към колата си мислих все повече и повече за срещата, а след това разбрах нещо.

Без думи, Chuck казваше нещо голямо. Той казваше "Открий отговорите на въпросите си сам. Не съм си скъсвал гъза от работа да бъдат страхотен писател, за да раздавам знанието си безплатно на някакви грозили с карфиолени уши."

Разбрах го, Chuck.

Ако не можете да се поучите от опита си, значи не сте го премислили достатъчно. Разсмислих се на тази тема и разбрах, че от нас зависи да рискуваме гъза си и да направим всичко възможно да сбъднем мечтите си. Ако се откажете от тях, вие ще сте този, който ще живее с този отказ до края на живота си.