Зареждане

Невероятните качества на рибата

Невероятните качества на рибата
Публикувано на: Май 28, 2009 в 11:04 ч
Снимка: 7-24haberci.com

Не се оставяй заглавието да те подведе - информацията, която ти предстои да прочетеш, не е просто детска игра. И ако Д-р Сеус беше спортен диетолог, щеше да му се наложи да пренапише малкото си томче за рибата. Вероятно сте чели по малко тук и там за невероятните качества на рибата, особено на рибеното масло. Е, в тези люспести студенокръвни гръбначни твари може да се намери нещо повече от извинение да си седнеш в малката лодчица с въдица и шест бири.

Знам, че упреквате диетолозите, които твърдят, че протеинът си е протеин. Смеси ориз с боб и ще си набавиш незаменимите аминокиселини; точно толкова добро е, колкото и телешкото, млякото или рибата. Е, не само че зеленчуковите протеини са доста по-низши в сравнение с животинските, но дори и в дивия свят на животните не всички протеини са създадени еднакви.

Например, телесният състав се променя към по-добра структура при по-възрастните мъже, когато те са подложени на месна протеинова диета , отколкото когато хранителният им режим е на млечно-яйчено-зеленчукова основа. Също така вегетарианска диета, богата на соев протеин и с малко количество животински протеин, не осигурява адекватно количество биологично желязо при мъжете и жените.
 
Това ни води до основните съперници в протеиновия свят. Сега е моментът да кажа, че тронът е свободен и всеки протеин се съревновава за върховата позиция като ключовите конкуренти са суроватката , казеинът, млякото, телешкото, соята и рибата.

Соята винаги е на лице, когато на другите протеини им трябва някой случайно да ги открие и пожелае. Едно изследване върху японци мъже разкри, че с увеличаване на приема на соев протеин кръвните нива на общия и свободния тестостерон спадат. Не всички проучвания отчитат такъв ефект, но какъв е смисълът да се рискува? Стига да не обмисляш да подновяваш членството си в РЕТА, бих ти препоръчал да си набавяш протеина основно от истинските конкуренти за тежкото звание „най-добър протеин": суроватка, казеин, мляко, телешко и риба.

От петте претендента може би рибният протеин е истинският шампион. Суроватката има голям анаболен ефект, но пък малко влияние върху понижаването на протеина. А казеинът, известен с подчертания си антикатаболен ефект, има малко влияние върху протеиновия синтез. Суроватката е може би най-добрият източник на протеин след тренировка, докато казеинът е страхотен като протеин през нощта. Тъй като млечният протеин в по-голямата си част е казеин, ще третирам млякото като казеин.

Телешкото е чудесен източник на протеин, а също и на цинк и желязо; обаче дори най-чистото телешко месо съдържа доста мазнини. Телешкото е добър източник на протеини и като такъв трябва да се приема редовно - но не толкова често, колкото базираните на мляко протеини и определено не толкова често, колкото рибата.
 

И така, стигнахме до рибата.Няма никоя друга храна на земята, която да е по-добър източник на протеини и мазнини. Чувал си, че n-3 или още омега-3 мастните киселини, съдържащи се в рибата, намаляват риска от смърт от сърдечносъдови заболявания. Има също и нещо специално при рибния протеин, което си заслужава да бъде споменато - а именно, ефектът му върху инсулиновото действие. Със сигурност по-голямата част от данните идват от изследвания, базирани върху животните, но е възможно и здравните облаги, приписвани на рибните мазнини, всъщност да са частично свързани с рибния протеин. Ето защо при плъхове, хранени или с протеин от риба треска, или със соев, или с казеинов протеин в продължение на 28 дни, плъховете, хранени със соев сос или с протеин от риба треска, имат  по-ниски нива на кръвната глюкоза и на инсулина, отколкото плъховете от казеиновата група.
След интравенозна инжекция глюкоза плъховете, хранени със соеви и рибни протеини, отчитат по-малка гликемична реакция в сравнение с приемащите казеин плъхове. Плъховете, хранени само с протеини от треска, отчитат най-ниската инсулинова реакция при глюкозно зареждане. Соята предизвиква средна реакция, а казеинът - най-лошата.


За хората слабата инсулинова реакция означава, че ще ни трябва по-малко инсулин, за да задвижим глюкозата и аминокиселините в клетките си. По-малкото инсулин би могъл да значи също, в по-дългосрочен план, по-малко складиране на мазнини. Инсулинът е един от онези хормони, които играят доброто ченге/лошото ченге. B прекалени количества те прави обект на милиарди болести. При недостиг (като например ако не ядеш правилните храни в правилните количества) поставя под риск потенциалното качване на мускулна маса. Сега сигурно си почесваш главата с мисълта, че трябва да увеличиш приема си на соя и риба. Повтарям: въпреки че соята има добри ефекти върху инсулиновия метаболизъм, има въпроси, отнасящи се до ефекта й върху серумните андрогени, които й пречат да спечели първото място в състезанието за най-добър източник на протеини.


Има и нещо специално при самите рибни протеини -а именно, ефектът им върху действието на инсулина.


Причината соята и рибата да имат толкова инсулино-чувствително влияние се оказва аминокиселината аргинин. Например, едно проучване показа, че диета, съдържаща 1 процент аргинин (близо до 1.3%, открити в рибата треска и 5%, съдържащи се в соята) води до понижена инсулинова реакция 30 до 45 минути след интравенозен тест за глюкозната търпимост. Така че може би добавянето на малко аргинин към някои протеини би повлияло върху нивото на инсулин. Освен това, скорошни данни предполагат, че аминокиселините (в рибата треска) спомагат за стимулацията на преноса на глюкоза в клетките на човешкото тяло през това, което лекарите наричат глюкозно транспортиращ протеин 4 или още GLUT 4 молекула. Други предполагат, че високото съдържание на лизин в рибата може също да се окаже ползотворно. Но учените все още не са разкрили тази мистерия.


Във всеки случай е очевидно, че рибният протеин има някои невероятни ефекти. Не само че осигурява незаменими аминокиселини, необходими, за да изградиш чиста телесна маса, но също така може и да осигури ползи за здравето двустранно и чрез изострените си инсулинови свойства, и чрез антиатерогенния ефект на своите омега-3 мазнини.


Моето предложение: яж риба възможно най-често. Дори и само веднъж месечно може да се окаже ползотворно.


Доклад от журнала на Американската медицинска асоциация твърди, че „приемането на риба веднъж месечно или по-често може да намали риска от исхемичен удар при мъжете."

Така че започвай да я включваш в менюто си!

Друга интересна статия за рибата като храна е "Защо трябва да се яде риба?"

Източник: сп. Iron Man

Превод: Fitnes-bg

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес