Най-вероятно много от вас не са го чували...
Божидар Андреев е на 23 години. Той е роден и израснал в ромското гето на сливенското село Тополчане.
През 2014 г., когато е на 17 г., Божидар става олимпийски шампион по вдигане на тежести за младежи. Това се случва в Нандзин, Китай.
През 2019 г., когато е на 22 г., Божидар прекъсва дългогодишната пауза от успехи на България във вдигането на тежести и става европейски шампион за мъже в категория до 73 кг.
Успехите на Божидар обаче са съпътствани с множество перипетии и лишения. За да издържа себе си и семейството си, Божидар работи като... касиер в супермаркет в Сливен. Това се случва само 2 години преди европейската титла.
Докато се готви за големите първенства, на олимпийския шампион за младежи му е отказано общинско жилище. Така Божидар е принуден да живее в малка стаичка в спортната зала. В един момент треньорът му Пламен Братойчев го приютява в дома си.
Малко преди европейското първенство, община Варна осигурява общинско жилище на щангиста. Жилище от 27 кв.м. И Божидар ще живее там, за да се готви за голямата си цел-олимпийска титла от Токио.
Всъщност, веднага след олимпийската титла за младежи през 2014 г., Азербайджан предлага 250 000 долара на Божидар Андреев. Българинът обаче категорично отказва да се състезава под азербайджански флаг.
„Искам да вдигам за България и да прославям България, защото България е моята родина“, казва Божидар Андреев.
Божидар Андреев иска да бъде пример за децата и да им покаже, че с много труд и тренировки мечтите се сбъдват.
"Надявам се да съм пример за тях. За някои деца съм пример и искат да тренират и да постигнат техните мечти. Примерът за мен беше брат ми. Когато бях по-малък ме караше постоянно да тренирам, да бягам, да тичам. На мен ми харесваше да го правя. След това личният ми треньор Пламен Братойчев дойде до село, в училището, търсеше деца. Реших да се запиша. От там започна моята история. Не е лесно да си на село. Там животът е съвсем различен, отколкото в града. Беше ми трудно и да избягам от там."