Най-големият сайт за бойни спортове

       

Димитър Кумчев: С вино и суджук се става силен на народни борби

Димитър Кумчев: С вино и суджук се става силен на народни борби
Публикувано на: Февруари 13, 2016 в 09:24 ч

„Народните борби са традиция в България, а традициите са гордост за всеки народ”, казва пред в. "Труд" асеновградчанинът Димитър Кумчев.

И така аргументира участието си на подобни форуми вече 15 години. Славата му на един от най-добрите се разпространява мълниеносно. Почти няма селище у нас, което да организира народни борби и да не покани Станимашкия Херкулес (б.а. - Станимака е старото име на Асеновград).

Само преди дни, навръх Трифон Зарезан по стар стил, той за 14-и път прегази конкуренцията в родния си град. А за награда получи... 100-килограмов коч.
 
„То когато има адреналин, студ не усещаш и се бориш гол до кръста. Помага и асеновградският червен мавруд, който много сгрява - разкрива с усмивка тайната Кумчев. - Макар че в моите лозя, които са пет декара, отглеждам каберне и мерло. През живота си никога не съм купувал грозде. Ако не си произведа - не правя вино. Отделно баща ми е направил 300 кг луканка, 150 кг пастърма… Без качествена храна то така ли се става силен?”

Като национал по свободна борба Кумчев обикаля доста страни, а след турнирите с интерес следи местните традиционни борби.
 
„Много са атрактивни и хората плащат, за да гледат - допълва носителят на златния пояс „Дан Колов” за 2013 г. - В Турция имат мазни борби, в Якутия се борят по къси панталони, докато единият от състезателите не се опре с ръка или коляно. А в Монголия излизат с елечета с дълги ръкави и ботуши. Имат и кожени гащета. Дърпат се с въже, което минава през гърдите им. Целта е противникът да падне на коляно и печелиш. За жалост не допускат чужденци и не можах да се пробвам…”

През 2009-а многократният шампион на България в тежка категория на свободния стил се пуска в ново предизвикателство - дебютира на първото първенство на планетата по плажна борба в Обзор, и то с титла. Става и абсолютен световен шампион. На финала българинът побеждава не кого да е, а двукратния световен и петкратен европейски шампион в олимпийската борба Елдар Куртанидзе (Грузия).
 
„След време и плажната борба ще стане олимпийски спорт, защото е атрактивна и срещите завършват бързо - за 3 минути”, прогнозира бронзовият медалист от Евро 2010.

Континенталното си отличие той печели в Баку при старши треньора Симеон Щерев.
 
„Видя ме, че съм притеснен, и докато вървях към малкия финал, ме накара да пея една закачлива родопска песен - „Пауне форкат” - разкрива Кумчев. - След това винаги, като се видим с него, се майтапим с тази случка. Всъщност на всички треньори през годините съм благодарен, че ми гласуваха доверие да съм в националния отбор. Както и на моите съотборници във всички категории, с които воювахме на тепиха, постигнахме успехи и показахме на света къде е България и колко е силна.”

С борба обаче Кумчев се захваща случайно. Две години тренира най-славния спорт за Асеновград - вдигане на тежести при Васил Петков. После решава да продължи в спортното училище в Пловдив. Но паралелката по вдигане на тежести е препълнена. На шега баща му, Ангел Кумчев, който е тренирал класическа борба, му предлага да пробва именно спорта на Дан Колов.
 
„Когато влязох за първи път в залата, беше огромна, с четири тепиха и имаше 200 деца - спомня си шампиона. - Страшно ми хареса и си казах: Ще ставам борец! Бях седми клас и тежах 80 килограма. Първият ми треньор Дончо Чолаков, като ме видя, ми каза: Ето ми я тежката категория! Така започнах. Физически бях много силен, но технически хич ме нямаше.”

Дончо Чолаков обаче го научава на основите на свободната борба и хлапакът започва да трупа опит. После минава и през школовката на Васил Паришев. Все по-често момчето от Асеновград е викано за спаринг партньор на най-добрите в националния отбор и така израства покрай тях.
 
„Всяко едно дете трябва да спортува поне до 8-и клас - категоричен е Кумчев. - Може да не стане спортист, но това ще формира у него безценни навици - на дисциплина, ако щете и на хигиена. Спортът ще му помогне да се интегрира в колектив...”

Самият той вече е родител. Синът му Ангел, кръстен на баща му, е на близо 2 годинки и вече... върви постъпките му. Малчуганът си има плюшен мечок, който вече знае как да бори. А като му се покажат снимки, дори и да има много хора на тях, винаги може да разпознае татко си.
 
„Всичко зависи от родителите как ще възпитат децата си - смята Кумчев. - А не да правят проблем защо например да дават 50 лева на месец за тренировки и да казват: „Защо да му пълня гушата на този? Ами това са парите му за цигари за седмица…”

Шампионът е щастлив, че намира пълна подкрепа и от съпругата си Елена. Тя с разбира copyне приема неговите ангажименти с борбата и дългите му отсъствия.

От началото на годината Кумчев е треньор на юношеския национален отбор по свободна борба, но продължава да се състезава на клубно ниво - в Германия и в родното първенство.
 
„Трябваше да взема решението за отказ от националния заради много травми - признава той. - Имам пет операции в кариерата. И сега съм благодарен на президента на федерацията Валентин Йорданов и на генералния секретар Рахмат Сукра, че ми гласуваха доверие да работя с младите.”

Кумчев няма притеснение, че ще се справи с новото предизвикателство. И се зарича да научи талантите на всичко, което и него са учили. Само желание да имат!
0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook