'Не съм расист, но най-великите боксьори са черни.' Прав ли е Мейуедър ?

Цветът на кожата наистина ли влияе върху боксовите способности ?

Какво щяхме да правим без Флойд Мейуедър ? Този човек, дори след официалния край на кариерата си, остава един от основните състезатели в професионалния бокс. Човек с прякор "Money" провежда двубои за пари, управлява собствена промоция и говори много.

Друга максима, казана от Мейуедър, се оказа много противоречива. В американското общество думите на великия боксьор предизвикаха голям шум.

„Като промоутър аз съм далеч от расист, не съм расист. Заставам зад гърба на много млади бойци. Няма значение откъде са. Може да са от Мексико, навсякъде. Просто помагам на бойците да постигнат това, което искат.

Канело каза: "Не искам да се бия с мексиканците." Но Канело направи кариера, като победи мексиканците. И сега той казва, че не иска да се бие с Бенавидез. И това е начин да избегнете капана.

Знаете ли защо черните бойци не говорят така ? Защото казват, че най-добрите трябва да излизат с най-добрите. Всички най-велики боксьори са черни“, каза Флойд пред YouTube канала FightHype.com.

Има ли смисъл това, което казва Мейуедър ? На пръв поглед той е абсолютно прав. Всеки фен знае имената на Мохамед Али или Майк Тайсън - легендарните чернокожи боксьори. Освен това следват Джо Луис, Шугар Рей Робинсън, Джордж Форман и други велики легенди.


Наистина имаше огромен брой невероятни спортисти с тъмна кожа. Но това е исторически обусловено: доскоро расизмът доминираше в Съединените щати, а спортът беше един от редките отдушници за потиснатите слоеве.

Но ако говорим за отминали времена, имаше и много страхотни боксьори с бяла кожа. Роки Марчиано, Боб Фицсимънс, Макс Шмелинг - тези момчета записаха имената си в историята на спорта със златни букви. Не трябва да забравяме и Джак Демпси, в чиито вени течеше ирландска и индианска кръв.


Ингемар Йохансон е швед. Не пренебрегвайте многобройните олимпийски шампиони от СССР: Борис Лагутин, Валери Попенченко и Генадий Шатков също заслужават място в пантеона на великите.

Ако говорим за модерен бокс, тогава позицията на Мейуедър изглежда още по-слаба. Във време, когато расовите предразсъдъци са отслабнали възможно най-много, момчета с всякакъв цвят на кожата са еднакво успешни в бокса.

Тежката категория се управлява от Тайсън Фюри и Александър Усик, които замениха братята Кличко. Кралете в полутежка категория са Дмитрий Бивол и Артур Бетербиев. Не трябва да забравяме и мексиканците: абсолютният световен шампион във втората средна категория остава Саул Алварес.


Черните момчета също доминират в някои дивизии. Така може да се каже, че Флойд е казал очевидни глупости. Освен това, опасна глупост: ако започнем да разделяме хората по цвят на кожата, търсейки някакво превъзходство в собствената си раса, ужасните конфликти не могат да бъдат избегнати.

Когато искате да говорите за недостатъците и предимствата на белите, черните или азиатските спортисти, първо помислете за исторически, културни и други фактори. Само така може да се стигне до единствената правилна идея – че всички хора са равни.