Кобрата: Бързам бавно, догодина - бой за титла

Eвропейският шампион по бокс за аматьори Кубрат Пулев - Кобрата вече изигра два мача на професионалния ринг. Първо боецът на немския "Зауерланд" отказа във ІІ II рунд Флориан Бенке (Румъния), а преди 5 дни победи с технически нокаут турчина с германски паспорт Сердал Юзал. Последният бой на Кобрата беше гледан от 15 хиляди зрители в "О2 Арена" в Берлин, а гвоздеят на шоуто бе победата с нокаут на Артур Абрахам (Германия) в 12-ия рунд срещу бившия абсолютен шампион в средна категория Джърмейн Тейлър (САЩ).

Сред съотборниците на Кобрата са Николай Валуев и Александър Поветкин. Пулев сподели първите си впечатления от професионалния ринг.

Е, съперниците ми не бяха от сериозна класа, но така се почва - с по-леки. Досега имах 4-рундови мачове, предстоят боеве в 6 рунда. И ще става все по-сериозно. Следващият ми бой е на 7 ноември, вероятно с руски боксьор.

Как се чувствате?
Много добре. Условията в Германия са отлични - има всичко необходимо да градиш и да вървиш нагоре. Работя персонално с немски треньор, който подготвя още две момчета. Когато съм в България, и то е през повечето време, тренирам с Михаил Таков.
 

С германския треньор на какъв език се разбирате?
На английски, сега започвам да уча и немски.

Какво е по-различното в профибокса?

Трябва да си направиш по-добра стратегия, защото рундовете са повече, макар че са също по три минути, както в аматьорския бокс. Отделно от това точкуването е различно - няма компютри. При професионалистите вече не се бориш за една точка, а да спечелиш целия мач, бориш се през цялото време. Трябва да се справяш и с умората - повече рундове и съответно умората се натрупва. Затова в началото темпото е по-слабо, за да можеш да издържиш до края. Не можеш да се хвърлиш, да го почнеш и да приключиш физически в третия-четвъртия рунд. Така правеше понякога Тайсън и го биеха. Физическото натоварване също е по-голямо.

Правите ли специални тренировки за издръжливост?
По-скоро техника и бокс. Правим много спаринги. Партньори са ми Дет Вайлер, Николай Валуев и още няколко руснаци. В началото мислех, че много ще се тича, но не. Още като бях в България, казвах на треньорите ни - прекалено много тичаме, не сме лекоатлети. Правили сме луди тренировки - по 15 км на Белмекен, което е прекалено. А там се концентрираш в залата, прави се всичко, свързано с бокса - бягането е веднъж седмично.

Кой ви урежда мачовете?
Хаген Дьоринг. Той е човекът, който уговаря боевете на всички в клуба. "Зауерланд" вече има 36 боксьори. С повечето от момчетата още не съм се срещал, защото тренират на различни места, залите са им разпръснати из цяла Германия. Хубавото е, че всеки човек в клуба си знае мястото, има дисциплина. Не си ли свърши работата - направо го гонят. А не е като в България - всеки да се прави на специалист.

Явно не съжалявате, че преминахте в професионания бокс...
Изобщо. В Германия и отношението е друго, хората са усмихнати, приветливи. След като спечелих първия мач, всички ме просрещнаха в клуба с "Добре дошъл", прегръщаха ме, поздравяваха ме... Ако в България направиш такъв мач, веднага се гледа негативно. Прекалено голяма злоба и завист има, няма как да се развиваш.

Какви са новите ви амбиции?
Още не знам, в началото съм. Хаген Дьоринг е със страхотни впечатления от мен. Бързам бавно напред. Иска догодина да играя мач за европейската титла. Затова ми урежда максимално много боеве, за да може да се изкача в ранглистата и да се бия директно за трофея.

Как стигнахте до професионален договор?
Водех разговори още от 5-6 години. Можех да го направя след европейското, но после исках да се бия и на световното. Като приключи шампионатът в Милано, им се обадих. За 4 дни ми намериха съперник, минах медицински прегледи и почнах. Договорът ми е за 5 години.

Кой водеше преговорите?
Сам си ги водя, нямам мениджър и не ми трябва. Но доста преговаряхме, защото много от казусите не ми харесаха. Заплащането например не е на мач, а за година - накрая ти се събира определена сума, което не ми харесва. И в началото на януари ще седнем да променим цифрите. След време смятам да доведа някои наши момчета - брат ми Тервел, Спас Генов. Сега уча и мениджмънт.

Международната федерация по бокс направи Професионална лига, като офертата за "тежките" боксьори беше 150 000 евро на година...
Освен олимпийския шампион от Италия Роберто Камареле и мен нямаше кой друг да поканят от Европа. Но не исках да се занимавам с нашата федерация - непоносимо е. Буксуваме на едно място, затова се отказах.

А иначе парите по-добри ли са от това, което ще взимате в Германия?
Много са добри. Но ако бях останал при аматьорите, изобщо не се знаеше дали ще взимам тази сума, като се има предвид федерация ни - постоянно щяха да ми създават спънки. От друга страна, в Германия още не знам колко ще получа точно. Но и тук сумата е сериозна.

Как се издържа такъв клуб като вашия?
Приходите са от телевизии, реклами. "Зауерланд", например има договор с "Адидас", екипировката ни е безплатна. Когато се движим с автомобила на клуба, чието име е по вратите, хората се спират, радват ни се.

Може ли да има промяна към по-добро в българския бокс след световната титла на Далаклиев...
При него нещата се получиха. Имаше късмет, че промениха правилата, а и стилът му на игра пасна - стана. От друга страна, треньорът трябва да е педагог, а при нас не е така. Трябва, като има ситуации, да си приятел с тези, които тренираш, а в следващ момент да можеш да ги стегнеш, да намериш баланс, общ език. Не сме в казармата да ни строяват. За по 300 лв. кой ще ти стои в националния. Животът вече е комерсиален. Всичко се прави за пари. Едно време се е играло за една манджа и едни гуменки. И може би тогава са били по-добре от нас. Излизаш и всички те познават, затова играеш. Докато сега не може за еднато ядене някой да дойде, да ми е спаринг партньор и аз да го убивам от бой. По-добре да отиде да си работи, да изкарва парии да си живее нормално. И никой да не го бие. Да си има семейство или приятелка... Защото жените искат пари.
 

В българския бокс инициативен комитет иска смяна на ръководството на федерацията...
Новите, които искат да дойдат, поне са нови. Има някаква светлина в тунела и поне ще се опитат. Лошото е, че всичко е интриги. Всеки търси някакви лични облаги и не се гледа цялостно за бокса. Искат нещо да направят, но преди всичко се питат: "Аз къде ще съм в цялата тази работа, този къде ще е"... А не трябва така да бъде. В Германия например Зауерланд е шефът. Той си назначава човек, който ръководи всичко надолу по пирамидата, и всеки си знае задълженията. А кога в България ще се случи подобно нещо?

Източник: trud.bg