Интервю с Владимир Вълев - Питбула

 

Владимир Вълев: Няма такова чувство! След толкова месеци и години тежки тренировки и липса на късмет, най-накрая и аз си взех своето!

 

 

Владимир Вълев: Честно да ви кажа, нямах никакви такива притеснения. Тренирах изключително тежко и бях напълно спокоен, че ако не получа някой случаен удар, ще успея да наложа играта си.

 

 

 

Владимир Вълев: Моята тактика е само една – пресирам напред докато ги пречупя! Най-ми е кеф като усетя противника ми да сгъва и да дава назад. Обикновено това се оказва голяма грешка. Всеки знае как играя, не го крия. Изпитвам задоволство, когато натисна противника си и видя как след първия рунд грижливо изградената му тактика рухва. Тогава идва забавната час…

 

 

Владимир Вълев: Въпреки, че финалът беше тежък заради получените контузии в полуфиналната ми среща, мисля, че най-корав беше кореецът, с когото играх в началото – тоя вземаше всичко, което му сипвах, без да помръдне назад. Все едно се биех със зомби – ъперкъти в черния дроб, крошета в главата, лоукици… поема и пак напред. Бих го с 3:0, но все пак не мога да не призная, че беше много корав противник. А и тази първа среща нещо ми стана към края - получих схващания на краката и това ми създаде допълнителни проблеми, но за следващите всичко беше наред.

 

 

Владимир Вълев: Имахме информация как е подготвен противникът ми – мароканец. Много корави бойци са, имат добра школа. На полуфиналът се бяхме оритали здраво с руснака и още в началото мароканецът ме изрита в болния крак. Блокирах лоукика и не успях да стъпя на земята стабилно, кракът ми поддаде и заради това ми броиха нокдаун. В този момент дори и от нашия щаб си помислиха, че ще загубя. Е, аз не бях на това мнение - стиснах зъби и включих на висока предавка. Втори и трети рунд го натиснах здраво, засипвах го с удари и ритах със здравия крак. Накрая вдигнаха моята ръка.

 

 

Владимир Вълев: Почнах сравнително рано подготовка, малко след средата на август. Всеки ден без неделя двуразови, понякога триразови, тренировки. Последния месец много спаринги, кръгови тренировки, спринтове. Имахме и два лагера – във Варна и София, които малко разнообразиха подготовката ми. Към края на подготовката тренировките ми станаха много кратки и интензивни, вкарах и междинни дни за почивка. Трябваше да внимавам да не претренирам, тъй като рано достигнах пика и не можеше да си позволя да върна назад.

 

 

Владимир Вълев: Подготвях се предимно при първия ми треньор Станислав Бахчеванов. Той е човекът, който ме изгради като състезател и който най-добре познава моите възможности. Изключително съм му благодарен за всичко, което направи за мен, тази титла е и негова. Искам да благодаря специално на спортен клуб „ТИМ” и спортен клуб „Десант”, които ми предоставиха базите за тренировки, както и разнообразни спаринг партньори. Едни от най-важните ми спаринг партньори бяха Николай Добруджански, Павел Филимонов и естествено личният ми треньор Станислав Бахчеванов. Да не забравяме и всички останали момчета, както и треньорското ръководство на националния отбор.

 

 

Владимир Вълев: Да ви кажа честно още не съм. Със съпругата ми очаквахме детето да се роди докато съм в Македония и някак си се бях примирил с този факт. Не е като да съм си счупил краката от бързане(смее се). Но сега се оказа, че ще почакаме още малко, което е и по-добрият вариант, да съм си вкъщи и тъкмо да се поуталожи еуфорията от световната титла.

 

 

Владимир Вълев: Определено съм доволен от всички момчета в клуба. Радвам се, че ми се дава възможност да налагам стил на игра, който харесвам – агресивна игра в стойка. Ники Добруджански ми е гласувал доверието си и определено мисля, че сме на прав път. Аз самият още се уча като треньор, но това което видях като отношение от момчетата в Сливен ме радва – всички играят много агресивно в стойка и никой не стъпва назад.

 

 

Владимир Вълев: Доста хора ми задават този въпрос. Обмислям идеята, имам няколко предложения. Спортът много ми допада, а малките ръкавици навяват много лоши помисли(смее се). Последните години нивото на ММА в България много се вдигна, основна заслуга, за което имат MAXFIGHT и техните гала-вечери.

 

 

Владимир Вълев: Ако не съм в родилното, 100% съм там(смее се). Ще пуснем двама дебютанти от „Десант” така, че задължително ще присъствам за подкрепа.