Зареждане

Последния нинджа и неговия завет

Последния нинджа и неговия завет
Публикувано на: Февруари 14, 2012 в 10:30 ч
Снимка: wikimedia.org

 

Нинджите били толкова добри в това да държат майсторството, методите и дейността си  в сянка, през вековете, че почти успели да се заличат от историята. Да открием митове, фолклор, древни текстове и дори рисунки свързани с нинджите и тяхното дело, в съвременна  Япония е повече от лесно.


Но да  намерим стабилно доказателство е почти невъзможно. Древните текстове са кодирани или шифровани по такъв начин, че съвременните историци са в неведение за значението им. Това подкрепя актуалния, но погрешен стереотип за това кои са били нинджите и какво е било тяхното дело.


През годините, хората забравили тази история. Фолклора и легендите все пак е трябвало да стъпят на някаква реална основа.
Тези супер хора, все пак били човешки същества.

Да влезеш в доджото на 34-я грандмастър е  голямо преживяване.
Очите шарят по картини, снимки, зелено татами и огромен асортимент от екзотични оръжия. Близо до тавана, в далечния край на стаята, стоят тотемите в почит на деветте бойни течения, които майстора е наследил от своя учител. Той е нинджа. Името му е Др. Мазааки Хацуми (Masaaki Hatsumi)

Той е лекар – чакръкчия  и майстор в изкуството на  П … бойната наука за чупене на кости и атака на уязвимите точки на тялото.
Жив парадокс

Майстора се държи спокойно и с безгрижен маниер, не като магьосник правещ заклинание или старшина трениращ хората си да умрат за кауза. 
Той е лек, бърз и ловък в разговора, на моменти дори комедиант. 

Интервюто беше на път да започне , когато Хацуми Сенсей  ни подаде скорошна негова  снимка на която позира с наградата, дадена му от императорското семейство.
Чест дадена на по-малко от стотина човека от края на втората световна война насам.
Императорското семейство го е признало не само за грандмайстор на нинджа-традицията, но и за единствената жива такава.

Но за него е по-важно да води спокоен живот,  отколкото да излишно да се превзема с историята и традицията.
Той акцентира върху същината на нинджа-изкуството,  начин на живот с правила, какво всеки друг. Правилата на нинджата са прости:

* Главната цел на нинджата е да използва уменията си за да проникне на вражеска територия, да събере достатъчно информация за да подготви стратегия, без да бъде забелязан  Природен инстинкт е да се скриеш, за да оцелееш.


* Нинджата трябва винаги да се стреми към справедливост чрез дела и самоподобрение  в чест на учителя и семейството.


* Нинджицуто използва заблудата. Най-добре е да объркаш врага си чрез шпионаж, тишина и разузнаване при планирането на ефективна стратегия.


* Секретността била въпрос на живот и смърт. Всеки, който предаде групата на която е принадлежал, бива убит, редом с близките си.


* Нинджата не бива да убива, наранява беззащитни хора  или да краде за лична полза и удоволствие


* Физическата подготовка трябва да се подържа на оптимално ниво.


* Изкуства  като музика, рисуване, поезия,пеене и танци били толерирани.


* Нинджата трябвало да тренира интезивно в множество сфери: боравене с оръжие, ръкопашен бой, стратегически анализ, средства и приоми за инфилтрация в сгради, плуване, импровизации, бягства и въздържание, маскировка и камуфлаж, метеорология и география са малка част от тях. 


Това са правилата по които нинджата трябвало да живе. Преди 900 години и сега.
Разбира се учениците не тренират толкова интензивно днес, както са го правили предците им в областите Ига и Кога, по време на цивилните воини в Япония, но основите и есенцията на учението са много учители са широко приложими и днес.


За да се овладее изкуството на нинджуцото и да останеш физически и психически здрав всички последователи трябвало да следват тези правила.


Тези, които ги нарушели, щяли да най-вероятно да умрат или да полудеят.
Майстора често сравнява изкуството си с науките. Както лекарствата могат да вредят  и да лекуват, а технологията да гради или унищожава, така може и изкуството на нинджата може да бъде покварена за лична угода или нужда за приключение.

По време на почивката за чай, Хацуми Сенсей даде интервю за Tokyo Journal. Без подготвени реплики или отиграни мъдрости. Спокоен, с микрофон пред себе си, учителя се усмихва, пълен с увереност. Вече е свикнал с това, заради хилядите си последователите по света. Да бъде интервюиран и сниман е нещо редовно.

Истина ли е, че сте последния жив нинджа сенсей?

Не, не съм последният. Не забравяйте всичките ми ученици (смее се) Bujinkan съществува и е жив! Това е важно за всички, да разберат! Аз не съм последният, в същност моя учител бе последния активен нинджа, а той почина


Как се стигна до това? Защо множество самурайски стилове оцеляха, докато нинджуцото почти умря завинаги? Има ли общо с всичките воини на Япония?


Не, не бяха воините.Беше дългия период на мир в Япония, наричан периода Едо. Стилът стана неизползваем и практически безполезен. Нинджуцото е бойно изкуство за военни цели и е нужен цял живот да го овладееш. Предполагам, че това е оказало много хора и малцина биха харесали такова нещо


Как съумяха да оцелеят 3-те нинджа школи на деветте  родословия, които вие водите, въпросния период на мир?


Хората, които наистина обичаха и се интересуваха от бойни изкуства и ги беше грижа за нинджа-изкуството, а не тези, които се препитаваха с него,те са отговорни за запазването му. Човек се грижи за нещата, които обича нали? Не е ли естесвено? За това и работя като лекар. Не превърнах бойните изкуства в мое препитание. Наистина обичам нинджуцото и бойните изкуства. За това ми пукаше и го поддържах живо.
Важно е да запазим този аспект от културата си за бъдещите поколения и за доброто на цялото човечество.
Бих искал да запазя съкровищата за следващите генерации, да накарам хората да разберат, че ако то може да е от полза на който да е, аз ще съм повече от радостен.


С какво вашето Буджинкан доджо е по-различно от останалите школи по бойни изкуства в наши дни?


За разлика от другите изкуства, ние запазихме традиционната форма, а не го превърнахме в спорт. Също така концепцията за промяната и вариациите; в миналото са ползвали кремък и желязо, за да създадат огън, а сега една запалка, ще ми свърши същата работа. За това съумявам да запазя изкуството си живо, и мога да боравя с пистолети, пушки и други модерни оръжия. Този начин на мислене и другото, което създава разликата


Практикувал ли сте друго бойно изкуство преди да се запознаете в вашия учител сенсей Такамацу (Takamatsu Sensei)?


Да, точно така се и запознахме


Някои казват, че той е бил шпионин?


Шпионин. Интересна дефиниция, нека помисля … практикуваше нещо подобно. Бе приятел с последния император и го защитаваше.


Сега имате много ученици по целия свят, как виждате бъдещето на традицията ?


О, да! Те всички се превърнаха в прекрасни хора. Много от тях, започнаха наистина да разбират същината  на моята философия. Затова обиколях света за да преподавам. Исках хората да разберат същината, а не да проповядвам. Беше необходимо сано да им покажа истинската страна на нинджицуто и правейки го, аз се запознах с прекрасни хора. Бъдещето на изкуството е в добри ръце


Поздравления за наградата ви от императорското семейство!


Много ви благодаря, чувствам се поласкан защото бях удостоен с Kokusai Eiyosho (световна награда за постижения) и наградата Shakai Bunka Korosho ( награда за служба към обществото и културата) За всичките години от войната насам, само 92-ма човека са били отличени по такъв начин.


Разрешено е ли на „неяпонци” да практикуват изкуството и да достигат до най-горните нива?


Не виждам проблем! Ни всички сме еднакви, нямам ограничения. Но трябва да имат чисто сърце, или просто си тръгват. Моето изкуство може да живее само в тези, които носят добро сърце

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес