Александър Петров преди GLORY 89: Цял живот се боря за такава възможност!
Зачестиха оплакванията, характерни за клиничната картина на слабинните хернии. В повечето случаи оплакванията са били предизвикани от големи натоварвания с почти максимални тежести. Точно затова предмет на тази статия ще са слабинните хернии.
Това са заболявания на слабинните области на предната коремна стена. Разбира се, те не спадат към заболяванията на опорно-двигателния апарат, но често се явяват вследствие пренатоварванията, към които са склонни „силачите" и културистите.
Слабинните хернии се появяват, след като вече е налице слабост на слабинния канал -анатомично обособена структура от двете страни на коремната стена в нейната долна част. Той се образува, най-общо казано, от косите коремни мускули, напречния коремен мускул, напречната фасция на корема и слабинната връзка. Външният кос коремен мускул (m. obligus abdominis externus) образува предната стена на слабинния канал. Напречната коремна фасция образува задната стена на канала. Вътрешният кос и напречният коремни мускули (m. obligus abdominis interims и m. transversus abdominis) образуват горната стена на канала и ограничават вътрешния му отвор. Слабинната връзка и външният кос коремен мускул образуват долната стена и ограничават външния отвор на канала. През слабинния канал на мъжете преминават семеотводният канал, артерии и вени, кръвоснабдяващи тестисите, кремастерният мускул (m. cremaster) и нерви. При жените през канала преминава кръглата връзка на матката и нерви, инервиращи слабинната област. Това е съдържанието на канала при мъжете и жените, когато неговата цялост и структура не са нарушени. С една дума - слабинният канал свързва коремната кухина с тестисните торбички при мъжа и срамните устни при жената. Той се явява слабо място на предната коремна стена.
При определени обстоятелства се създават условия за покачване на вътрекоремното налягане. При това коремни органи, обвити в коремна обвивка (т. нар. перитониум), могат да навлязат през вътрешния отвор на слабинния канал или да избутат най-слабото му място - задната му стена (напречната коремна фасция). Най-често това са органи като голямото було и тънкочревните бримки. Механизмът на покачване на вътрекоремното налягане е следният: в момента на преодоляване съпротивлението на тежестта ние си поемаме въздух и го задържаме, докато щангата или тежестта не бъдат преместени на определено разстояние. Така покачваме налягането в гръдния кош. Повишеното налягане там чрез диафрагмата покачва налягането и в коремната кухина. При това, чисто аеродинамично, се увеличава натискът върху коремната стена отвътре навън. Имайки предвид, че слабинният канал е най-слабото място на коремната стена, може да се направи изводът, че той ще е най-често уврежданата анатомична структура.
Херниите могат да бъдат малки и големи в зависимост от давността на получаването им. Те могат да са индиректни, когато преминават през вътрешния отвор на канала, и директни, когато избутват задната му стена.
За да избегнем получаването на слабинна херния е добре на първо място да не се претоварваме с тежести, които не са по силите ни. На второ място трябва да правим упражнения за заздравяване на мускулите на коремната стена (косите, правия и напречния коремни мускули). На трето, но не на последно място, трябва правилно да изпълняваме упражненията, като издишваме постепенно поетия въздух, докато преодоляваме съпротивлението на тежестта. Клиничната картина на малката или начална слабинна херния е чувството за дискомфорт в засегнатата слабинна област, до чувство за болка. Болката може да се разпространи към съответния тестис. Нерядко при преминаване на херниалния сак през вътрешния отвор на канала или през задната му стена пациентът съобщава, че чувства изпукване. Може да има чувство за изтръпване на вътрешната част на бедрото -признак на притискане на нервите, които преминават през канала от навлязлата в него херния. Понякога болката се интерпретира и като пареща. Когато премине известно време, хернията се увеличава и тогава тя може да бъде визуализирана като подутина в съответната слабинна област. Обикновено при натиск върху хернията с ръка тя се прибира обратно в коремната кухина. Има случаи обаче, когато тя се заклещва от коремните мускули и тогава единственият начин за лечение е операция.
За да не се стига до усложнение на вече съществуващи хернии, е добре да посетите лекар (хирург) и, разбира се, ви съветвам да прекратите упражненията до изясняване на ситуацията и моментното ви състояние. Малките начални хернии могат да преминат и спонтанно, след като тренировките бъдат прекратени и бъдат предприети съответните мерки за заздравяване и подпомагане на коремната стена. Затова е за предпочитане при работа с големи тежести да носите колан. Големите хернии обаче се лекуват само оперативно.
Д-р Владимир Нейчев
Източник: Fitnes-bg