Андрю Тейт иска справедливост за свещеника Мар Мари Емануел
"Това е, което обичам. Обичам да се бия," сподели настроението си Cerrone. "Това е най-плашещото и забавно чувство. Дори не мога да ви го обясня. От сега не мога да спя, нямам апетит - мина ли кантара, половината от битката е преминала. А по време на боя... Всичките приятели ти казват 'Ще го убиеш!' Да, ама не. Трябва да изляза и да се бия. Не стават толкова лесно нещата. Има го страхът. В арената сме. Заедно със съотборниците. Заедно с треньора.
Направо е лудост. Плашещо е. Повръщам в съблекалните. А след това излизаш в залата и всички прожектори светят в лицето ти. Дават те на живо по телевизията. Минаваш през тунела към клетката и си казваш 'Леле, майчице. Шест седмици тренировъчен лагер и ето ни тук. Сега е момента.'"
"Бил съм на ръба на самолет и съм скачал, бил съм на върховете на най-високите планини, но нищо не може да се сравнява с това да пристъпваш към Октагона и вратата му да щракне зад теб. И има само два варианта за развой на събитията от тук нататък."