Дрикус Дю Плеси: Хамзат Чимаев беше като одеяло! Заслужава титлата
"За първия път през подготовката се чувствам много добре", споделя Здравко в ексклузивно интервю за MMA.BG. "Не съм така изхабен като предните пъти. Малко пренавивах системата преди, но този път чакам битката с нетърпение. Има повече глад за мача, отколкото за самата тренировка."
"Той не е фен на тежките спаринги, всичко е под условия. Наблегнахме на бързината, точността, движението", обяснява боецът.
"Той успява да съхрани енергията, да не те изцежда на макс, че да си като парцал по време на срещата", разказва Здравко. "Когато види, че прегарям, че започвам да бъркам стъпките, директно спираме. Смисълът е да не претоварваме нервната система."
"Сега не съм толкова прегорял. Със словака бях доста прегорял, пак бях натрениран, обаче самите условия, самите спаринги малко така ме източиха и нямах желание за бой вече, като дойде моментът. Докато сега всичко беше много подбрано, не излизахме от планираното, работихме върху 2-3 детайла и само тях."
"На всякъде има тежки поражения, тук са по-тежки от гледна точка на козметични поражения. В бокса козметичните поражения са по-малко, но пък на нервната система и на мозъка са по-големи пораженията заради площта на ръкавицата."
"Самият правилник много ми допада, понеже се доближава доста до ММА с малки ръкавици. Не е като да съм играл с десетки-дванайски боксова ръкавица и изведнъж да оголя ръката."
"Има неща, които ме притесняват относно италианеца. Лявата ръка му е много бърза. Той не мисли, когато я хвърля, не го интересува дали ще си чупи ръката, хвърля я на убийство", анализира Здравко. "Готов съм за всичко. Бат Драго доста го гледа, доста го анализира и изучава. Подготвили сме се на всеки негов по-сериозен удар да се защитим с атака."
"Противникът е корав, бърз, експлозивен, хвърля се без да мисли. Не го интересува дали ще има после някакви поражения за него, удря със 100% сила с гола ръка. На 100% иска да приключи срещата, обаче сме го предвидили това и сме се подготвили. Ние да го изиграем, не той нас."
"Докато бях национал в България по ММА, винаги съм играл в чужбина. Много рядко съм играл тук, само на държавни първенства."
"Имам едно балканско, завоювано на финал срещу албанец в Тирана. Победих го и публиката искаше да ме бие. Така че това не е нещо ново за мене. Даже Bare Knuckle в България беше ново, защото не бях излизал пред толкова много публика."
"Публиката вече свикна с такива грандиозни евенти с малко по-сурови правилници. От такава гледна точка мисля, че това е бъдещето на спорта."
"Това, което мен ме привлече и което си мислех, че много бързо ще се разрасне като спорт BKFC, е че самият бой е джентълменски. Не е като ММА, като паднеш на земята, опонентът ти гледа да те приключи веднага. А тук ми хареса джентълменството от едновремешния бокс."
"Много умно са постъпили, като са смъкнали рунда до 2 минути, където трябва да държиш наистина високо темпо. Съдията веднага нарежда рестарт, веднага гледа да възстанови зрелището. Да няма толкова много гушкане, толкова много лежане, темпото да е високо постоянно."
"Публиката си плаща да гледа зрелище, никой не иска да си плати билет или PPV и да гледа как двама човека се гушкат. Все пак спортът е такъв, че не сме излезли да играем шах или народни танци, излезли сме да се нараним един друг."