Едно време го биеха в училище, а сега е звезда в кикбокса

Като дете му се смееха, биеха го и го игнорираха. Сега юмруците му нокаутират противници в най-големия кикбокс ринг в света. Йонут Янку, „Танкът на Олтения“, доказва, че няма невъзможни неща.
Той изглеждаше всичко друго, но не и боец. Йонут Алин Янку беше тормозен в училище, осмиван в квартала. Смятаха го за лесна мишена, детето, което винаги лежеше на земята.

„Ако някой ми беше казал тогава, че ще стана боец, всички щяха да се смеят.“, казва той.

Но нещо се промени. Унижението и безсилието не бяха белези, а гориво. Янку реши да обърне нещата. След месеци тренировки, той стъпи на ринга за първи път. Детството му не беше изпълнено със спортни трофеи или медали. Само с гняв, дисциплина и решителност.

Първите му стъпки в DFS, национална организация по кикбокс и бойни изкуства в Румъния, не бяха без предизвикателства. След дебюта си той беше в дълбока криза в продължение на три години. Една победа. Три загуби подред. Треньорите се колебаеха. Феновете гледаха настрани. Янку беше на прага на пенсиониране.

Но тогава през 2020 г. последният му шанс в турнира в тежка категория се превърна в първия му голям момент. Той спечели със стил и оттогава нататък нищо не го спря. Между 2020 и 2023 г. Янку спечели девет от десетте си двубоя. Той беше шампион в тежка категория на DFS два пъти. Нямаше съвпадение. Нямаше късмет. Просто доминиращ боец.

През 2024 г. той се премести в GLORY, мястото, където големите имена оставят своя отпечатък. Янку не беше там, за да се учи, той дойде да печели. За кратко време той си проби път в топ 10 с три победи с нокаут. Без шум, без приказки. Само с представяне. Историята на Йонут Янку не е просто на боец. Това е историята на момче, което отказва да приеме начина, по който другите го виждат.

Тормоз, неуспехи, откази - те се превръщат в неговата движеща сила. Янку не се отказва, когато нещата се объркват. Той се бори. Отново и отново. Днес той е класиран сред най-добрите тежка категория в света в класацията GLORY. И го прави по свой начин. Тихо. Със сила. Без нужда да крещи. Защото юмруците му говорят сами за себе си.