Това е болен въпрос за много фенове. Големите кикбоксьори пълнят големи зали, но често печелят много по-малко от най-добрите боксьори. Разликата е толкова голяма, че един голям боксов мач понякога може да бъде по-печеливш от няколко битки за титлата по кикбокс. Как се случва това?
Боксът функционира по глобален модел от десетилетия. Големите битки се продават чрез плащане при гледане и привличат милиони зрители. Спонсори, телевизионни договори и международни права генерират огромни приходи. Примери за това са Тайсън Фюри и Антъни Джошуа. Особено в тежката категория, наградният фонд нараства бързо.
Световните титли имат глобална стойност. Шампионът представлява не просто организация, а цял пазар. Кикбоксът няма този глобален мащаб. Организациите разчитат на продажба на билети, стрийминг и спонсорски договори. Това генерира приходи, но не на нивото на най-големите боксови събития. Разликата не е в таланта или атлетическите заслуги.
Един доминиращ шампион по кикбокс може да бъде също толкова впечатляващ, колкото и световен шампион по бокс. Но където повече очи гледат, повече пари текат. Боксът има по-широка международна база. Съединените щати, Обединеното кралство и части от Латинска Америка представляват огромни пазари.
Кикбоксът е силен в Холандия и части от Азия, но му липсва това глобално търговско влияние. Тази финансова разлика обяснява защо дискусиите за смяна на спорта продължават да се повтарят. Един-единствен търговски боксов мач може да помогне на спортистите финансово за една вечер по начин, който е рядкост в кикбокса.
Докато аудиториите и медийните сделки остават неравномерно разпределени, парите също ще останат неравномерно разпределени. Разликата не е съвпадение. Тя е следствие от пазарния дял, обхвата и международната стойност.