Историята на Панайот Чанков - със спорт срещу церебралната парализа

Панайот Чанков е роден с детска церебрална парализа. Родом е от Сливен, в момента живее в Ямбол. От малък трудно изпълнява основни двигателни движения, изпитвал е затруднения дори да пие вода и да се храни.

Днес Панайот е на 28 години, трикратен участник на световно първенство по канадска борба, носител на втори дан по карате киокушинкай и е един от най-добрите спортисти в света по набирания на уличен фитнес (street workout), пише Actualno.com.

Преди 11 години решава, че иска промяна и по-активен начин на живот. Спортът го променя изцяло. Първоначално започва с набиране на лостове, след това се запалва и по каратето, бразилско джиу-джицу и канадската борба. Участва в редица международни, европейски и световни състезания.


 

"Преди 15 години не можех да се движа, нямах приятели, нито един, с който да си кажа и една дума. Бях затворен, понеже децата ми се подиграва като по-малък и не исках да общувам с останалите хора. Да, мразех ги. Но след това започнах да спортувам и всичко се промени. Почнах да се срещам с хора, които ме приемаха, подкрепяха и заставаха зад мен. Преди никога не съм предполагал, че днес ще мога да се движа, да се оправям сам, да обикалям света и да участвам на световни първенства. Всичко опираше до това просто да приема, че съм такъв, какъвто съм, но също така да намеря средата си и да запазя хъса за живот. Не се оплаквам, че съм роден така. Всеки човек минава през трудности и точно те го правят силен", споделя Панайот във Фейсбук профила си преди няколко месеца.

Всичко започва с идеята да подобри физическото си състояние. Но спортът му дава много повече. С него намира сила, за да се справя с трудностите, които му поднася животът всеки ден. А такива не липсват.

"Всеки човек има трудни моменти, които могат да го потиснат и откажат от мечтите, но е важно да има нужната мотивация, среда и хора които да го разбират и подкрепят. Лично аз не се отказвам от нещата, които обичам да правя и се боря докрай", споделя младежът.

С времето става по-силен и уверен в себе си, защото "всичко е възможно, когато го вярваме". "Благодарение на спорта промених начина си на мислене и тренировките ме изградиха, не само физически, но и психически. Общо взето психиката е основата на всичко, а тя се изгражда след успешно преодолени трудности", разказва още той. И макар в момента постиженията му да звучат като сбъдната мечта, пътят му в спорта не е никак лесен.

"В спорта нищо не идва веднага. Всичко се постига с много упорита работа, търпение и време. Когато започнах да тренирам, не съм си и помислял за състезания. Чак на четвъртата година започнах да ходя по състезания и последните две години успявам да показвам добри резултати. 2018 година ме приеха в отбора по Street Workout Bulgaria, като вече участвам на техните спортни форуми", признава Панайот.

За него можем да говорим дълго, но предпочитаме да оставим думите му сами да го представят. Един откровен разговор за приемането, философията на живот и силата на волята.
 

Ето и въпросите към Панайот от интервю на Габриела Андреева в Actualno.com:

Какво за теб е успехът и кои са постиженията ти до момента?

Успехът за мен не се измерва в купи, медали и спортни постижения. Успехът е да имаш близки хора, които да те подкрепят и приемат такъв какъвто си, всичко останало се постигна.

С какво си горд?

Нито съм горд със себе си, нито се срамувам. Кои са трите ти най-силни качества? Започвам всяко нещо с решителност. Вярвам, че ще се справя и не се отказвам, докато не го постигна. Трите ми силни качества са: решителност, вяра в себе си и упоритост.

Каква роля има спортът в твоя живот?

Какво ти даде и на какво те научи? Спортът за мен е начин на живот. За някои той е труден, но не защото е суров, а защото ние го правим такъв и забравяме истинското в него. Напоследък ми прави впечатление, че тези, които се стремят към големите нещата не ги постигат, понеже истинското щастие се крие в малките неща. Големите неща често се постигат с малки стъпки. Често действията ни са провокирани от мислите, които играят важна роля в живота ни. В същото време очакваме резултати без да сме ги проектирали първо в мислите си. Всички хора искат да се успешни и често бъркат, че успехът се постига само с действия, а то е и до вътрешна нагласа и настройка.

Предизвикателствата не те плашат и често участваш в международни, европейски и световни състезание по канадска борба и лостове, разкажи ни повече.

Не ме плашат, обичам да предизвиквам себе си и ходя на състезанията заради тръпката. Преди 11 години започнах да тренирам на лостовете, от малък обичам да играя канадска борба. Доста време и усилия ми отне докато започна да се конкурирам с останалите ми приятели.

За първи път участвах на състезание в Ямбол през 2016 година, но успях да взема само една среща и след 1 месец разбрах за състезание в Добрич, което беше квалификация за световно първенство. Едвам намерих приятели с които да отида. Пътувахме с една стара кола с разбито гърне и когато пристигнахме паднахме.

2017 година имаше Държавно първенство с Ямбол, на което избираха националния ни отбор. Бях се отказал да ходя, защото вече се бях срещнал с националните ни състезатели в Добрич и знаех, че нямам шанс. Ден преди състезанието, помня че бях седнал в едно капанче да ям. Бях си взел една принцеса и един сок праскова и точно когато ставах, без да исках бутнах сока и капачката падна на земята. Тогава едно малко момиченце, което стоеше на съседната маса ми я подяде, а под капачката пишеше "ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ". На другия ден отидох и играх, защото ми харесваше и докато се усетя вече бях национален състезател. След няколко месеца играх на световното в Будапеща. През последните няколко години имах още няколко участия на европейски и световни първенства по канадска борба, както и на лостове.
  
Мотивирам се от приятелите ми, с които тренирам, с нищо не съм по-различен от тях и мисля, че щом те могат да се справят с трудностите, които им поднася живота, значи и аз мога. За какво мечтаеш? Мечтая да я няма тази злоба между хората и понякога ми се иска да бъдем по-човечни и добродушни един към друг. Преди време имах една случка - бях излязъл на разходка и докато чаках на светофара, един човек, който трябва аз да изчакам и беше с предимство, слезе от колата си, понеже видя, че се движа по-трудно и ми помогна да пресека. Точно тези постъпки ме карат да не губя вярата в доброто и точно те ми показват, че има добри хора.

Коя според теб е грешката, която най-често допускат хората?

Хората днес искат всичко на момента, вечно недоволни и винаги с претенция за нещо. Искат неща, които другите нямат и никога не оценят това, което имат. Могат да намерят оправдания за всичко, но не могат да намерят силата в себе си. Някои са щастливи за кратко, други са нещастни, защото животът им се е стекъл зле, но никога не успяват, защото нямат смелост да се изправят. Забелязал съм, че е по-лесно да съдим някой, отколкото да подаваме ръка и да се наслаждаваме на живота. Никога не спирам да се забавлявам. Усмивка, тя казва всичко, аз живея живота си простичко, без да имам очаквания, без да търся оправдания, без да си слагам граници.

Какви цели си постави за 2021 година?

Да ставам все по-добър в това, което обичам да правя.