Предложили на Хабиб 100 милиона долара за битка с Мейуедър
"Никога не ми е харесвало да се бия, не ви лъжа като го казвам. Никога не съм се наслаждавал на прекараното време в Октагона, нито секунда. Правех го от любов към победите и от ползите от това. Харесвах тази свобода. Тогава бях млад, парите бяха фактор, момичетата, славата, достъпът до неща, до които не вски може да стигне. Това беше свобода за мен и затова го правех.
Никога не съм го правил от любов към състезанията и битките.
Мразех да се бия в дъното на душата си. Толкова е стресиращо. Но харесвах наградите. Колкото по-голям бе рискът, толкова по-голяма бе наградата. Затова го правех и бях много добър в това и се възползвах.
Сега ми липсват наградите, липсва ми усещането от победите. Но не ми липсва нито за миг усещането от битките."
"В първите ми двубои, преди самата среща когато се виждах с приятеля си Дейвид Люзо, плачех. Казвах му 'Това е последната ми битка, не съм създаден за това. Мразя този стресов начин на живот.' И той потвърждаваше думите ми. След битката обаче, когато се погледнехме и бяхме спечелили нямахме търпение да се впуснем в следващата. Що за лудост?
Това е много странно нещо, което ми е трудно да обясня. Обичам го, но и го мразя в същото време. Това е откачен начин на живот. Резултатът може да е много негативен за здравето ти, но наградите от всичко това са страхотни. Доста откачен хазарт е. Всеки път залагаш всичко. Обичам да тренирам. Обичам този начин на живот. Всичко в тренировките ми харесва. Но нощта преди битката е изключително стресова и изобщо не ми липсва."