Арабите искат Джошуа срещу победителя от Усик-Фюри
Всеки път съм нервен и уплашен. Краката и ръцете ми натежават. Карат те да се явиш по-рано на събитиетo, стоиш зад сцената и гледаш битките. Гледаш часовника и опитваш да изчислиш след колко време ти е битката. Започваш да се подготвяш, но по някаква причина тялото ти не е готово.
Това е най-лошата вечер в твоя живот. Започват да ти бинтоват ръцете и камерата е там. Трябва да се усмихваш и да се преструваш, а в същото време ти е гадно и се страхуваш. Започваш загрявка, но не се получава, защото ръцете ти тежат.
Нервите ти откачат и не можеш да се настроиш, както го правиш у дома. Идва време за битката, обличам тениската, слагам шапката и все още е гадно и съм изплашен. Излизаш към клетката, феновете крещят и всеки иска да ти докосне ръката. Все още се преструваш, усмихваш се, но си изплашен. Аз съм изплашен и не знам как е при другите. Продължаваш да ходиш и не знаеш какво се случва.
Не искам да прегръщам никого, а да вляза там и да стартирам нещата. Влизаш в клетката и продължаваш да се преструваш. Виждаш твоя опонент, който те зяпа. Не знам дали да го гледам или да отместя поглед. Той обаче ще помисли, че съм слаб, ако не го гледам.
Заставаме в центъра и ни казват правилата, които сме чували стотици пъти. Най-трудното е когато се наложи да вървиш назад, защото не знаеш къде точно е мрежата.