Защо Бетербиев показва голямо уважение към Кадиров ? Вижте причината!

Артур Бетербиев за пореден път не скри своето уважение към Рамзан Кадиров.

Миналия уикенд Бетербиев стана безспорен шампион в полутежка категория, след като победи Дмитрий Бивол. След битката Рамзан Кадиров нахлу на ринга, за да празнува с Бетербиев, който е роден в Дагестан, но е чеченец. Кадиров беше на седмото небе и вдигна Бетербиев от радост. Разбира се, Артур не пропусна да благодари на чеченския президент в интервюто след битката.

"Ахмат сила. Аллах е най-велик. Рамзан Кадиров е шампион.", каза Бетербиев след победата над Бивол.

Но защо Артур уважава Кадиров толкова много ? Трябва да се върнем малко назад в едно от неговите интервюта, за да разберем истината. Зад връзката на двамата се крие трогателна история, която се е случила преди над 20 години. Бетербиев останал сирак на 16-годишна възраст, след като баща му умира в катастрофа.

По онова време той продължил да се боксира, а Кадиров му ударил сериозно рамо. Това е нещо, което Артур не е забравил и явно ще е благодарен до живот.

"Бях на 16 години, когато баща ми почина. Върнах се от световното първенство в Баку и 5 дни по-късно баща ми катастрофира и почина. Баща ми беше много щастлив, че заех трето място в такъв престижен турнир. След случилото се нямах желание да продължа, имаше силна спирачка. Спомням си, че майка ми много ме подкрепяше. Точно тогава дойде предложение от Москва, от школата на олимпийския резерв. 

Мама ме изпрати, a аз я послушах. Отидох в училището и след това продължих да тренирам. Освен това, когато се боксираш, дори в отбора за възрастни, зад всеки боксьор има някакъв авторитет. Всеки има някаква финансова подкрепа. Боксирах се в Чечня на турнир. 

Тогава видях Рамзан Кадиров, който ми каза: „Ще ти помогна с каквото мога. Финансово, морално - всичко ще направя. Но на ринга трябва да се боксираш." Оттогава той ме подкрепя по всякакъв начин. Мисля, че той имаше голям принос за всяка моя победа.", каза Бетербиев пред руските медии.

Много хора в днешно време забравят подадената ръка, но явно Беребиев не е такъв .