'Очаквайте един по-добър бик' - Владимир Георгиев се завръща в Бургас на MAX FIGHT 66

Има завръщания, които са просто поредният мач. И има такива, които затварят кръг. За Владимир Георгиев 18 юли е второто.

На ELITBET MAX FIGHT 66 в зала "Младост" световният шампион на UBO се качва на ринг в Бургас - града, в който е израснал като боксьор - за първи път в цялата си кариера. Нито като аматьор, нито като професионалист - никога досега. А на 18-ти юли се прибира у дома като шампион.

Георгиев се състезава на професионално ниво от 2009 година и е един от най-успешните български боксьори на съвременната сцена. Роден в Плевен, той прохожда в бокса в Бургас, минава през ринговете на Великобритания и вече години наред живее и тренира в София, в БК "Левски". Неудобният му, нестандартен стил, който мнозина наричат "Кривак", го превръща в тежък пъзел за всеки съперник.


Върхът в кариерата му идва на MAX FIGHT 62 в Свети Влас през юли 2025 г., където в 12-рундова война побеждава опитния венецуелец Рони Ландаета и печели световната титла на UBO в суперсредна категория - 14-та победа в 17 професионални мача. Пътят му до пояса минава и през горчиви уроци, включително загуба от непобедения Шакийл Томсън в битка за европейски отличия.

Прозвището "Българският бик" пасва на боец, изграден върху директен, настъпателен бокс. Самият Георгиев обяснява произхода му през призмата на характера си - и с онова чувство за хумор, което го прави любимец на публиката.

"Bul Bull звучи добре на английски, но е защото съм як като бик и вървя напред като бик."

За боец, който е обиколил ринговете на две държави, фактът, че никога не се е бил в града където е тренирал и започнал, звучи почти невероятно. Именно затова това завръщане носи специална тежест. Зала "Младост" не е просто поредната арена за него - това е мястото, където като малък е гледал състезания, мечтаейки за собствения си момент под прожекторите.

„Състезавам се от 2009-та и това ми е първият път, в който ще се бия в Бургас. Не съм се бил и като аматьор, и като професионалист. И точно в зала „Младост", в която съм гледал толкова много състезания като малък."

Знанието, че трибуните ще са пълни с познати лица, добавя и лична отговорност към спортната.

„В града, в който съм израснал, много приятели ще има, роднини - наистина ще ми е много приятно. И тренирам яко да не се изложа."

Извън собствената си подготовка Георгиев тренира любители в зала "Спартак" - роля, която му дава различна перспектива за спорта. Работата с неговата група се е превърнала в нещо повече от треньорска рутина; тя му връща и урок за самия него.

„Имам чудесна група, чудесни хора. Понякога идвам на тренировка и просто разбирам колко търпеливи са моите треньори към мен - и гледам вече аз да съм по-изпълнителен."

Мачът срещу Ландаета беше най-дългият и най-тежкият тест в кариерата му - 12 рунда срещу ветеран с близо 30 професионални срещи. Победата остава завинаги, но Георгиев не крие, че цената ѝ е била висока и че обстоятелствата не са му позволили да се възползва от нея докрай.

„Спечелих, което остава за цял живот - каквото и да стане, световната титла я има. Но не можах да си обера плодовете, защото след това имах много предложения за много титли, много хубави оферти. Просто контузиите никога не са били в плана на един професионалист."

Именно тази титла, извоювана през болка и последвана от нови контузии, се превръща в разказ за постоянство - но не тя е мачът, който го е изградил най-много.

Преди световната слава идва поражението от непобедения Шакийл Томсън. За мнозина това би бил край на възхода. За Георгиев то е фундаментът. Пътят до онзи мач минава през победа над Хуан Руис, шампион на Латинска Америка, и стига до битка за европейската титла - където идва загубата.

„Доста се постарах, доста дадохме аз и екипът ми за този мач, но има го това в спорта - загубата. После пък стигнахме до мача за световната титла, там спечелих, пък се контузих."

И когато трябва да посочи един-единствен мач, който го е направил боеца, който е днес, отговорът е без колебание.

„Със сигурност мачът с Шакийл. Здравата работа се отплаща."

Световна титла на кръста би задоволила мнозина. Не и Георгиев. За него поясът на UBO не е финал, а вход към по-големите води на спорта - и той гледа на цялата си кариера като на инвестиция.

„Тази титла е супер, обаче има първо много по-големи титли, много по-големи шампиони и много по-големи награди. Ако приемеш всичко за инвестиция, първо се навлиза в големи води."

„Не можем да се задоволим с една титла. Колкото може повече титли, повече шампиони - да направим име в този спорт, който дай Боже някой ден да работи и за нас."

Той не крие и колко тежка е тази пауза за човек с неговия темперамент - особено на фона на елитните оферти, които е трябвало да откаже.

„Много време, особено за такъв нетърпелив човек като мен. Особено като имах толкова много хубави предложения за елитни титли."

Георгиев е категоричен, че годината извън ринга не го е отслабила - напротив.

„Даже мисля, че съм се усъвършенствал - по-търпелив, по-умен, по-техничен. Опитах с това време да го затворя, не просто да го изгубя. Така че очаквайте един по-добър бик."

Цяла зала, която ще скандира името му от първия гонг, е мечта и изпитание едновременно. Георгиев знае как да превърне емоцията в предимство - като я остави пред въжетата и влезе в ринга напълно съсредоточен.

„Доста приятели ще дойдат, но аз се абстрахирам от това. Влизам в ринга и слушам само треньора. Мога да го канализирам само като гориво."

А обещанието му към хората, които ще изпълнят зала „Младост", е вярно на всичко, което го е довело дотук - и на хората, които вярват в неговата мечта.

„Обещавам на хората да продължа да съм себе си. Да тренирам, да гоня победата, да искам да се развивам за тези хора, които ме следят, вярват в мен. Това ми дава гориво. За тях не си позволявам да давам заден ход."

На 18 юли Владимир Георгиев затваря един кръг - световен шампион, който се качва на ринг в родния си град за първи път в живота си. С неудобен стил, с екип, който вярва в него, и с обещание, което звучи като предупреждение към всички, които ще стоят на пътя му: очаквайте един по-добър бик.