Mike Tyson се опита да ми отхапе зърното

"Идеализирах Tyson и Muhammadl Ali откакто бях на 9. А на 11 юни 2005 беше най-щастливата вечер в живота ми, не само защото победих Tyson, а защото се срещнах на живо и с Ali.

Неговата дъщеря, Laila, се би същата вечер и след като победих, тя ми каза че Ali иска да говори с мен. Той ми прошепна в ухото 'Ти си последният, ти си най-добрият.'

Въпреки че Tyson не тренираше както преди, той пак удряше много силно. Но аз го победих с тактика, използвайки силата и теглото си - упражнявайки натиск върху него.

Все още си спомням ясно силата на неговите удари. Бях с много охлузвания след срещата. Но целта ми беше победа и благодаря на Бог, че я постигнах. Показах, че аутсайдерите могат да печелят. Това е красотата на бокса. 20 години по-късно говоря отново за това. Оставих своя принос в историята на бокса и ще отнеса тази победа в с мен в гроба си.

Не ме беше страх от никого. Какво бе най-лошото, което можеше да се случи? Да те нокаутират. Никога не съм се страхувал, вярвах в победата. Мечтаех за този момент от дете - винаги съм искал да се бия с Mike Tyson. И както казвах тогава - може и да съм бавен, но уцеля ли те, ще видиш колко тежки ръце имам. В шестия рунд казах на Tyson 'Това ли е всичко, което можеш?'

Казах му, че е загазил. Но след това той се опита да ми отхапе зърното. Издърпах се назад, а протектора му за уста се изплъзна от зърното ми. Слава Богу, че беше с гума за уста, защото щях да бъда единствения човек в Ирландия с едно зърно.

Определено щях да го нокаутирам, ако не се беше отказал. И макар енергията му да спадаше, той удряше много силно."