'Лесно ми е да съм добър аутсайдер' - Марио Вергиев преди MAX FIGHT 64

 Марио Вергиев не е типичният професионален боец. Започнал е на 27 години. Имал е операция на ретината. Счупвал е носа си двукратно. И все пак на 38 години е в основната файткарта на MAX FIGHT 64, с поглед напред и с отговори, които рядко се чуват в боксовите среди.

Последните седмици около името му се шумеше доста. Публичният му конфликт с Григор Саруханян подхрани интереса му и е доведе Вергиев обратно на голямата сцена. Той не го отрича, но и не го преувеличава.

"Доволен съм, тъй като Григор запозна хората с мене и получих много обич от тях. Не защото съм добър боксьор, а защото съм сърцат и съм истински - нямам изкривено виждане за себе си."

 За потенциален мач с Григор е директен до степен на изненада:

"Ще се радвам да се бием с Григор, тъй като той беше най-меката ми алтернатива. Другите двама в категорията са доста по-добри боксьори. Там аз съм аутсайдерът, а Григор ми беше най-добрият вариант за битка."

"Лесно ми е да съм добър аутсайдер"

 Тази фраза е ключът към разбирането на Вергиев. Психиката му работи обратно на повечето бойци.

"Винаги, когато излизам срещу непобеден - тогава се чувствам психически много освободен. Когато знам, че излизам срещу добър боксьор, ми е лесно. Трудно ми е, когато трябва да победя човек, когото превъзхождам и знам, че трябва да го победя. Тогава съм много по-натоварен, отколкото когато играя срещу някой, който е много по-добър от мен или без загуба."

 Именно затова мачът с Албан Бермета в York Hall, повикан в последния момент като заместник срещу непобеден боец, не го е притеснил.

"Такива са мачове са, с които се гордея много със себе си. Когато излеза срещу непобеден, тогава съм психически много освободен."

 Вергиев има три мача, от които не се е върнал доволен и изненадващо, и трите са победи.

 "Има мачове, в които съм побеждавал и съм се чувствал зле вътрешно, тъй като съм виждал, че хората нямаха с какво да ми отговорят. Дори за загубите си съм се чувствал по-добре, защото знам, че съм дал всичко."

Пример за такъв тъжен момент е мачът с Иво Дивака.

"След мача гледам как си прегръща дъщеричката, a аз преди това го налагам като невиждал това момче и това ми беше много гаден момент. Не се чувствам добре от тази победа. Беше ми нужна, защото трябваше да запиша победа, но не се върнах доволен."

Друг мач, от който не е доволен, е с Богдан Стоилов.

"Просто бях неудовлетворен от себе си. Не почувствах съпротивление."

Травмите са често срещани в бокса, но някои са по-опасни от другите. Отлепването на ретината е една от сериозните. А операцията на ретината е момент, след който много хора биха спрели. Но не и Вергиев.

"Вътрешно в себе си никога не трябва да се предава един човек. Вътрешно не бях готов да се откажа. Вярвам, че човек не може да се откаже на първата трудност. Чувствах, че ако спра, няма да съм удовлетворен от нещата, които съм постигнал. Знам, че имам още няколко мача, имам какво да дам."

Случайността, която е променила всичко

Започването на тренировки при Александър Александров "Памперса" е ключов момент от боксовата кариера на Вергиев. Александър е бивш български боксьор, национал и един от опитните състезатели в категория до 49 и 52 кг. Участвал е на Олимпийските игри в Лондон 2012, където постига победи и достига до престижно класиране, а също така е носител на купа „Странджа“.

"Случайно попаднах на треньора си Александър Александров. В ЦСКА просто отидох да играя с истински боксьори. Много ми хареса как работи с Кристиян Николов - видях, че е човек, супер отдаден в работата. С течение на времето се сближихме."

Промяната е фундаментална.

"Той за няколко месеца ме промени изцяло. Преди това в първите ми мачове главата ми беше просто да издържам до края - не да побеждавам. Вярвах, че не мога да победя. Той ми даде нужната увереност и ме научи, че винаги излизаме само за победа. Всичко, което съм постигнал, е заедно с него."

Тригодишната му дъщеря все още не разбира напълно какво е бокс, само знае, че баща ѝ е боксьор и от време на време му слага ръкавиците. Но докато тя още от малка има възможността да се запознае със спорта, то Марио започва с бокса едва на 27-годишна възраст. Какво ли щеше да бъде нивото му сега, ако бе започнал като малък?

"Ако можеше, щеше" са велики думи. Не разсъждавам. Фокусирам се на сегашния момент."

А сегашния момент го води на ринга на 4-ти април, където ще се изправи срещу коравия чех Якуб Милота, който е със сериозен опит на профи ринга.

 "Надявам се да стане хубав мач, хората да са доволни и да победим. Предполагам, че имам още 3-4 мача в кариерата. Мечтата ми е да бъда претендент за каквато и да е титла. Това е идеят.

Ще се раздадем на максимум. Винаги давам всичко от себе си. Това е нещото, което Александър Александров ме е научил."

 
MAX FIGHT 64 се провежда на 4 април в новата спортна зала в двора на военната академия в София на ул. Хан Омуртаг 42.

Билетите за MAX FIGHT 64 са налични в мрежата на kupibileti.bg