Българин с церебрална парализа мачка на световното по канадска борба

"Преди 8 години почвах да тренирам по спортните площадки за преодолея факта, че съм различен и да докажа на себе си, че дори такa, мога да съм пo-силен от другите. Тренирах по лостове, на който настилката беше от пръст, а самите лостове бяха на 30 - 40 години. За мен нямаше значения условията, тренирах защото ми харесваше и често се прибирах с кални анцузи.

Тренировките на лостовете ми дадоха основа, която ми помогна да се развия и в канадската борба, понеже от малък играя канадска борба с приятели и винаги съм искал да участвам на състезание по канадска борба. От година и половина се занимавам, основно с канадска борба по активно.

Миналата година за първи път участвах в едно местно състезание, понеже бяха направели балканска по по канадска борба и имаше дисциплина любители. Тогава първи път играх на професионална маса и ми хареса страшно много, казах си това е моя спорт.

След 2 месеца отидох в Добрич на квалификация за световното, 4 часа пътувахме с една приятелка, за малко да изтървем записването и ме биха на състезанието. Прибрах се в Ямбол и си казах всичко е до време. На другия ден почнах подготовката за държавното, дойде държавното, станах втори и влязох в националния ни отбор.

Тогава почнах да тренирам на макс, Но ми беше нужна маса и си направих от желязо и ламарина, която след всяка тренировка се прибрах надран и беше много неудобна за трениране. След 4 се явих пак на състезание в Добрич, където преди година паднах, но този път взех второ и трето място. от там директно на световно. Два дена преди да замина, получих професионална маса, но нямаше как да тренирам, понеже трябваше да почивам, но въпреки това се класирах 7-ми на световното по канадска борба.

Mисля, че всеки може да е сам пример за себе си. Лесно е да избереш път по който да вървиш, въпросът е докъде ще стигнеш със съзнанието си по този път. Да трудно е да успееш, когато нямаш нищо, но е и невъзможно."