Тренировъчната философия на Жорж Сен-Пиер

Той не спечели, като вдигна най-тежката тежест. Спечели, защото можеше да ускори, когато се наложи, и да остане изправен, когато всичко се срина. Това е основата на тренировъчната философия на легендата на UFC Жорж Сен-Пиер и точно затова подходът му получава отново внимание. Много спортисти все още тренират като културисти.

Изолационни упражнения и дълго, лесно кардио. Сен-Пиер избра нещо различно. Той изгради относителна сила, контрол над собственото си тяло и физическа форма, която може да издържи на хаос. Това го направи решителен, особено в края на битките. Целта е да се движите по-добре, да реагирате по-бързо и да останете здрави по-дълго.

С минимални ресурси. С прогресии за всяко ниво. И с упражнения, които директно се превръщат в резултати под напрежение. Седмицата се състои от три пълни тренировъчни дни, които логично се допълват взаимно. Всичко се върти около функцията. Всеки компонент има цел. Първият ден се фокусира върху халки и контрол на тялото.

Основното движение е мускулесто повдигане или стъпка към него. Не като трик, а като преход. От дърпане към бутане. Точно този момент, когато се развива борба и се обръща борбата. Тези, които все още не са готови, могат да тренират експлозивни набирания от гърди до щанга или асистенции с лента. Целта винаги е скорост и сила.

Следват вертикални лицеви опори. Премествате собственото си тегло, като същевременно поддържате баланс. Това изисква сила на раменете и стабилност на торса. Завършете с опорни захвати на халка или спускания на халка. Треперещите ръце не са слабост, а активни стабилизатори.

Вторият ден е изцяло посветен на мощността. Фокусът е спринтът. Без джогинг, а максимални усилия с пълна почивка. Всяка стъпка е силен удар върху земята. Това учи тялото да генерира сила за части от секундата. За да подпомогнем това, ще работим върху задните бедрени мускули и бедрата с швейцарска топка.

Движението изглежда просто, но изисква контрол и напрежение. Следва експлозивно упражнение. Това може да бъде скокове. Целта остава същата: едновременно разгъване на глезените, коленете и бедрата. Третият ден симулира бойни рундове. Пет минути работа, една минута почивка. Движенията се редуват непрекъснато.

Животинската плавност добавя допълнителен елемент на стимулация. Пълзене и движение, докато настъпва умора. Това налага координация, когато тялото действително иска да спре. Тренировката завършва с упражнения за укрепване на торса, които се съпротивляват на движението.

Възстановяването не е страничен проблем. Слушането на сигналите е част от процеса. Този подход работи само ако можете да тренирате отново утре. Това беше и убеждението на Сен-Пиер.