Конър Макгрегър заслужава повече уважение, отколкото подигравки

Имаше време, в което всяка новина за Конър Макгрегър разтърсваше света на ММА. В последните пет години обаче името на ирландеца все по-рядко се свързваше с битки и все по-често - със съдебни дела, скандали, бизнес начинания и обещания за завръщане, които така и не се материализираха. Затова, когато UFC официално обяви реванша между Макгрегър и Макс Холоуей за главното събитие на UFC 329, мнозина приеха новината със сериозна доза скептицизъм. И с право.

През годините Конър неведнъж обявяваше, че се завръща, само за да последва ново отлагане, нова травма или ново разсейване извън спорта. След тежкото счупване на крака срещу Дъстин Порие през 2021 година, участието му в The Ultimate Fighter, политическите амбиции, бизнес проектите и непрестанните противоречия извън клетката накараха мнозина да смятат, че никога повече няма да го видят да се състезава. Честно казано, и ние в редакцията очаквахме точно това.

Бяхме убедени, че по някаква причина Макгрегър няма да стигне до октагона. Независимо дали заради нова контузия, здравословен проблем или просто поредно отлагане, изглеждаше почти невъзможно да видим ирландеца отново в клетката.  Но този път сгрешихме. Конър наистина излезе. И само това заслужава уважение.

Полусредна категория - най-разумният избор

Изборът на двубой в полусредна категория не беше случаен. След пет години извън спорта и огромните промени във физиката си Макгрегър трудно би могъл отново да се вмести комфортно в леката категория. Полусредната дивизия му позволи да избегне тежко сваляне на килограми и да се съсредоточи единствено върху подготовката си.
От другата страна стоеше Макс Холоуей - един от най-обичаните бойци в UFC.

На пръв поглед това изглеждаше добър стилов сблъсък за Конър. Холоуей никога не е бил известен като борец, който ще търси постоянни тейкдауни и контрол на земя. Това беше битка, която обещаваше предимно размени в стойка. Но имаше един огромен проблем. Докато Макгрегър не се беше бил пет години, Холоуей продължаваше да се състезава срещу най-добрите в света. Да, хаваецът загуби две от последните си три срещи, но оставаше активен, във форма и с огромен състезателен ритъм. Именно затова букмейкърите логично го определиха като фаворит. Въпреки това немалко анализатори продължаваха да вярват в магията на Макгрегър.

Битката приключи още преди да започне

За съжаление всички анализи, прогнози и очаквания се оказаха безсмислени. Само секунди след началния сигнал Макгрегър атакува с ритник със отскок. При приземяването обаче десният му крак се подгъна по изключително неприятен начин. Конър падна. Опита да стане. Падна отново. И още веднъж. Макс първоначално се хвърли напред, но почти веднага осъзна, че нещо не е наред. Вместо да преследва безмилостно нокаута, той няколко пъти сигнализира на рефера, че съперникът му е сериозно контузен.

Самият Макгрегър вече не можеше да се движи нормално. Накуцвайки, той се насочи към своя ъгъл, а секунди по-късно срещата беше прекратена. Последвалите повторения показаха, че травмата е настъпила още при първото приземяване след ритника. Някои кадри дори породиха съмнения, че Конър е изпитвал дискомфорт още при влизането си в октагона. Така най-дългоочакваното завръщане в историята на UFC приключи почти мигновено. Без размени. Без истинска битка. Без отговори.

Пет години чакане... за една минута

Това е може би най-голямото разочарование. Феновете чакаха повече от пет години. UFC инвестира огромни средства. Лас Вегас постави рекорд по приходи от билети. Милиони зрители по света включиха телевизорите си. А всичко приключи за по-малко от минута. Не защото единият беше по-добър. Не защото другият беше неподготвен. А защото тялото на Конър Макгрегър отказа да му позволи да покаже какво е останало от него.

Заслужава ли критика?

Вероятно мнозина ще побързат да кажат, че това е поредното доказателство, че Макгрегър отдавна е приключил. Че е трябвало да се пенсионира. Че никога не е трябвало да се връща. Но подобни заключения изглеждат прибързани. Истината е, че човек с банковата сметка на Конър Макгрегър нямаше абсолютно никаква финансова причина отново да влиза в октагона. Той вече е постигнал всичко. Беше шампион в две категории. Промени бизнеса на UFC.

Спечели стотици милиони долари. Можеше спокойно да остане на яхтата си и никога повече да не рискува здравето си. Вместо това избра отново да се подложи на най-тежкото изпитание в бойните спортове. Само това заслужава уважение.

Какво следва?

Засега никой не знае. Първоначалните информации сочат съмнения за скъсана предна кръстна връзка - травма, която може да извади Макгрегър от игра за още поне година.
Ако диагнозата се потвърди, това означава ново дълго възстановяване. И нови въпроси. Ще се върне ли отново? Или UFC 329 беше последният път, в който светът видя Конър Макгрегър в октагона? Днес никой не може да даде този отговор. Но независимо дали това е краят, или само още едно препятствие, едно е сигурно - Конър Макгрегър остави следа, която малцина някога ще успеят да повторят.

Да, феновете не получиха битката, за която мечтаеха. Да, това беше горчив край на едно грандиозно завръщане. Но ако това наистина е последната глава от кариерата на ирландеца, тя не променя наследството му. Защото понякога най-важното не е как приключва една история, а какво е оставила след себе си. А историята на Конър Макгрегър завинаги ще остане една от най-великите в историята на смесените бойни изкуства.