Николай Атанасов срещу съотборник на Мокаев на BRAVE 107
„Не живеехме в добра ситуация. Баща ми беше зидар, майка ми беше икономка. Затова започнах работа в магазин за гуми. Бях на 12 години, а вършех работа на възрастен мъж. Ставах все по-добър и по-добър, правейки неща, които бяха наистина тежки за 14-15-годишно момче. И така, по това време научих добри и лоши неща. Научих се да пия.
Това наистина ми пречеше. В началото не пиех всеки ден. След това продължих да работя и научих, че това е животът. Има много добри хора, които се борят. Те са добри в сърцето си, но имат някаква зависимост, така че нямат хубав живот. Видях и двете страни на живота. Научих се да работя и да бъда добър човек.
Научих се и да пия. Нямах никакъв контрол върху пристрастяването си. Всеки път пиех все повече и повече. Казах си: „Мога да пия, когато си поискам.“ Но не става така. Знаех, че спортът ще ми спаси живота. Открих бойните изкуства, основно кикбокс. В началото не можех да тренирам, защото пиех много.
След известно време започнах да тренирам много и продължих да пия много. Тогава най-накрая започнах да тренирам и да пия много по-малко. Но все още не беше достатъчно. По онова време вече бях национален шампион по кикбокс. Пристрастяването ми дърпаше кариерата надолу.
Опитах да пия само през уикенда, но не успях. Беше ми твърде трудно. Просто пиех всеки ден, всеки ден. Едва ли можех да остана един ден без него. В най-лошите моменти пиех почти един литър алкохол на ден. Започнах да се бия през 2009 г. Прекарах четири години в битки на ринга и в борба с пристрастяването си.
Не можех просто да напусна за една нощ. Отне ми четири години. Но знаех, че ако не спра, ще бъда просто никой. Оттогава нататък никога повече не пих и не вземах никакви наркотици.“, каза Перейра.