Андрю Тейт иска справедливост за свещеника Мар Мари Емануел
“Надявам се да бъда пример за малките шампиони, веднага след прибирането ми от световното в Осло отидох на турнира на Иво Ангелов през укиденда беше страхотна емоция – заяви Биляна Дудова на пресконференция. - Да виждам всички деца, които са ме гледали предишния ден по телевизията, а сега се трупаха, за да се докоснат до медала... Надявам се да съм успяла да ги мотивирам, за да има все повече и повече момичета и момчета, които да искат да се занимават с нашия спорт."
“Отлично представяне на Биляна, направи ни много горди – каза президентът на федерацията Христо Маринов. - Преди 3 години й се изплъзна световната титла, но сега бе категорична, убедителна и занапред й пожелавам още повече златни медали.
„Другите момичета и момчета не успяха да вземат медали – продължи шампионката. - Ние обаче сме бойци и изобщо не се съмнявам, че в следващите състезания ще бъдем по-добри. Пожелавам успех на моите съотборници".
"Записвам си всичко в тетрадките – продължи тя. - Какво съм тренирала, килограми, дати и лагери. Радвам се, че треньорът ми даде този съвет. Първата ми тетрадка е от самото начало и се забавлявам много, когато я чета, тъй като съм пораснала. Надявам се да продължа и след пет години отново да се изненадвам от това, което пиша в момента. Записвам си нещата на спокойствие, както и грешките. Тези неща ми помагат много“, заяви тя.
„Статистика нямам, но си записвам резултатите – каза още Дудова. - От малка винаги съм знаела, че някой ден ще бъда най-добрата и това могат да го потвърдят треньорите ми. Винаги си тръгвам последна от тренировка и винаги се раздавам максимално. За да не отида на тренировка, не знам какво трябва да се е случило. Дори и вчера бях в залата, без никой да ме е карал. Не съм лакома за златни медали, а обичам да побеждавам във всяка една ситуация. Когато се захвана с нещо, искам да го извървя докрай.“А за възхода, който бележи през последната година, момичето благодари на своя психолог и психоаналитик. „Преди някак се бях изгубила от моя път – довери тя. - Бях забравила да се усмихвам, не исках да плача, вътрешно преживявах. И това ми е пречило. Сега вече намерих баланса в мен. Ето, сега на световното нищо не ми пречеше да извикам от радост.“