Системата за кондиционни тренировки на Шугар Рей Леонард

Той беше бърз и неуловим на ринга. Остана опасен дори в последните рундове. Шугар Рей Леонард изгради физическа форма, която го поддържаше силен в продължение на всички рундове в класически битки за световни титли. Преди, когато битката за световната титла траеше петнадесет рунда, Леонард живееше за физическата си форма.

В днешно време боксовите мачове продължават дванадесет рунда, но тогава беше особено трудно. Петнадесет минути бой означаваха петнадесет минути напрежение, умора и болка. Леонард не тренираше за форма. Той тренираше, за да продължи, дори когато тялото му крещеше да спре.

Неговата система комбинираше усилено бягане с кратки, интензивни интервали, упражнения за сила и издръжливост и малко почивка между рундовете с тежкия чувал. Той използваше 30-секундни спринтове, последвани от 90 секунди лек джогинг. Това изглежда просто, но точно имитира променливата интензивност на истинска битка.

Тялото се научава да се възстановява бързо отново и отново, точно както по време на баланс между нападение и защита на ринга. Леонард често започваше деня си рано, около 4:30 сутринта, когато останалият свят спеше. В тази тишина той изграждаше не само физическа форма, но и психическа сила. Докато опонентът му е топъл в леглото, той тичаше навън на студа.

Интервалните му тренировки не бяха спокойни бягания, а специфични спринтове. Този подход тренираше сърдечната му честота да се ускорява и охлажда бързо, точно както в самата битка.
След бягане, той отиваше във фитнеса за тренировка за отслабване. Правил е рундове с чували само с 30 секунди почивка между триминутните рундове.

Краткото време за възстановяване принудило тялото му да се адаптира. То трябвало да се възстанови по-бързо и да си възвърне концентрацията. Това изградило издръжливост отвъд капацитета на белите дробове. Докато много спортисти по-късно се обърнаха към машини, Леонард се придържаше към прости неща.

Той разчиташе на собственото си тегло. Лицеви опори, коремни преси, клекове и усуквания натоварваха мускулите му до умора. Често изпълняваше по 25 до 30 повторения на упражнение в кръг, свързвайки ги без почивка. Фокусът му върху центъра на тялото му, коремните мускули, беше особено важен. В битка силата трябва да тече от краката през коремните мускули към юмрука.

Без силен торс, силата се разсейва по-бързо от необходимото. Леонард не тренирал коремните си мускули за плочки, а за стабилност и сила в трудни позиции, като например отклоняване на натиска от противници като Томас Хърнс. Леонард комбинираше физическата си рутина с ментални образи на опонентите си.

По време на повторенията си представяше, че се изправя срещу някой като Роберто Дюран. Свързвайки това с истинската болка от упражненията, той тренираше ума си да упорства. Отказването не беше опция във въображението му. В съзнанието си той свързваше умората с провала на ринга. Това го правеше изключително психически силен и легенда в бойните спортове.