Еди Хърн постави въпроса: Познава ли Дейна Уайт бокса?

Еди Хърн не се опитваше да смути Дейна Уайт. Той правеше нещо много по-целенасочено от това.

 Коментарите му след дебюта на Zuffa Boxing бяха премерени и внимателни. Той подчерта, че не иска да проявява неуважение и призна успеха на Уайт в други области. Но под този тон седеше ясно предизвикателство. Боксът, казваше Хърн, не е нещо, което функционира добре от разстояние.

 Хърн не постави под въпрос интелигентността или бизнес достиженията на Уайт. Той постави под въпрос познаването му на самия бокс – дали някой, който не познава боксьорите, класациите или скорошната история, може да продава спорта с убеденост, и дали боксът може да функционира като страничен проект, а не като основен фокус.

 Тези въпроси имаха тежест заради начина, по който премина първата вечер на Zuffa Boxing. Дебютът в UFC Apex беше тих, с ограничена публика и мачове, които преминаха без момент, изискващ внимание. В залата нямаше никаква спешност и ясен сигнал за намерения. За старт, подкрепен със сериозни пари, вечерта изглеждаше предпазлива.

 Когато Хърн говори за продажбите като трансфер на емоции, той не предлага само слоган. Той описва как боксът обикновено оцелява. Боксьорите носят интереса, а промоутърите се оценяват по това колко добре познават бойците пред тях – разлика, която стоеше в центъра на коментарите на Хърн. Уайт управлява система, изградена около структура и лоялност към марката, която не изисква нейният президент да обяснява подробно всеки претендент, за да останат феновете ангажирани, защото самата марка носи голяма част от тази тежест.

 Точката на Хърн не беше, че Уайт не може да научи бокса, а че ученето му, докато остава напълно ангажиран другаде, създава празнина, която се проявява бързо, когато човекът, водещ проекта, звучи откъснато от боксьорите на картата. Затова критиката беше оперативна, а не лична, и затова дебютът на Zuffa Boxing привлече внимание, въпреки че самите мачове не бяха проблемът.

 Хърн дори призна очевидния паралел. Организирането на шоу по смесени бойни изкуства би го поставило в същата позиция – да говори за спорт, който не следи ежедневно и не може да продава със същата увереност. Признанието не беше скромност. Беше контекст.

 Боксът има тенденция да разкрива кой остава близо до него и кой не. Нищо от това не означава, че Zuffa Boxing не може да проработи. Парите и достъпът купуват време, а Уайт е изграждал доминиращи структури и преди. Но забележките на Хърн подчертават напрежение, което няма да изчезне бързо. Боксът реагира на присъствие. Той също забелязва отсъствие.

 Първата вечер не разреши този въпрос. Тя го постави.