TJ Dillashaw няма нужда да е харесван, за да бъде велик

Доскоро нямаше как човек да присъства на среща на TJ Dillashaw без да се почувства като Indiana Jones, спускащ се в яма със змии, имайки предвид цялото съскане около него. Това, разбира се, беше в отговор на коментара на Conor McGregor, който го оприли като 'зимя в тревата' пред тогавашния му съотборник Urijah Faber по време на The Ultimate Fighter 22. Един единствен коментар превърна Dillashaw във вечния предател.

И тази нагласа още се усещаше и на UFC 227, когато Dillashaw успя да надвие Cody Garbrandt за втори път. Мнозина бяха разочаровани от развоя на срещата, а Dillashaw за пореден път се доказа в UFC. Кучетата си лаят, а керванът си върви...

Истината е, че Garbrandt винаги е притежавал образа на лоялен член на Team Alpha Male, който се бие не само за честта на залата си, но и за младия Maddux Maple от Охайо, който страда от рак, и на когото Cody е отправил обещание. Противно, Dillashaw пък се явява като лошия герой. Garbrandt 'защитникът' срещу Dillashaw 'предателя'. Нищо, че Dillashaw защитаваше титлата, която мнозина мислят, че е спечелил с късмет на UFC 217, когато Garbrandt без малко да го приключи в края на първия рунд.

И въпреки че мнозина очакваха Garbrandt да си го върне този път, нещата не се развиха точно така. Досущ както направи с Renan Barao, шампионът само затвърди позицията си с втората среща. Garbrandt искаше да диктува цялата игра. Dillashaw се съгласи и го надигра. Така добре се справи, че никога повече няма да му се налага да се бие с него. Този път поне не му се извика в лицето директно след края на срещата.

Той просто му каза сбогом.

Не е лесно да видим как стоят нещата от страна на Dillashaw, но имайки предвид, че отдаде титлата на своя треньор някак перспективата се променя. Дали Garbrandt щеше да си даде пояса на Faber, ако го защитаваше? Дали така щяха да постъпят Chad Mendes и Joseph Benavidez? Навярно.

Но Dillashaw го направи.

Ако има нещо, което да му изчисти образа, то беше този жест за рождения ден на Ludwig. Може би всичко е само една сценка срещу TAM, но изглеждаше толкова реално. Така или иначе той си беше доста добър, когато спечели на TAM първата UFC титла през 2014-та. Сега, на 32 години е просто още по-добър. Действията говорят сами за себе си.

Dillashaw се доказа като кандидат за един от най-добрите бойци - нещо, което малко хора очакваха след след загубата му от Dominick Cruz. В интерес на истината, точно Garbrandt обаче едва ли не превъзпита Cruz. Победата му беше категорична. И все пак Dillashaw превърна дивизията в своя. Имаше възможността и се възползва от нея.

Хейтърите да си гледат работата, той се доказа. И без значение дали ще отмъсти на Cruz или ще се изправи срещу Marlon Moraes, Dillashaw има потенциал да стане най-добрият в категория петел на всички времена. Кой би предвидил нещо подобно, когато John Dodson го нокаутира през 2011-та? Кой би предположил, че въобще някога ще стане двукратен шампион.