Иржи Прохазка: Влизам във вуду състояние, в което не чувствам болка
"Срещата ни премина през доста обрати. Признавам си, че той ме впечатли много. Беше ме разучил по перфектен начин, като знаеше всичко за мен. Най-вече това, че не обичам да водя играта и да гоня. А ме принуждаваше да правя точно това. Дърпаше ме към себе си.
В третия рунд на срещата мислех, че съм го приключил, при може би единствената му грешка. Намерих го много добре, но бях изненадан, че удържа. В края имаше инфарктна ситуация и за мен, като бях в много тежко положение. Ликът на дъщеря ми обаче стоеше пред очите ми през цялото време и това ме върна в мача. Трудно е за обяснение, но това е истината", каза Милев.
"Ощетиха ме. Много. Безкомпромисно! Направиха всичко възможно, за да загубя. Тогава треньор на националния отбор беше Николай Добруджански, а моят съперник беше негов състезател...
Плаках като малко дете след мача, защото знаех, че съм спечелил. И всички в залата го знаеха. Година и половина не се върнах в залата след този двубой. Качих доста килограми, но и много мускулна маса. Бях твърдо решен, че за в бъдеще този сценарий никога няма да се повтори и винаги ще си търся нокаутите, за да не оставям ситуацията в ръцете на съдиите. Заради това и виждате как играя и каква е моята основна стратегия. Когато нокаутираш опонента си, няма две мнения за това кой е спечелил, нали така?", загатна гостът ни.