Georges St. Pierre: Мряза да се бия

"Мразя да се бия, наистина," сподели St. Pierre. "Знам, че много хора не биха ми повярвали, но ще се опитам да го обясня.

Няма идеална професия, съгласни ли сте? Няма идеална работа, в която да харесвате абсолютно всичко в нея. Просто е неъвзможно. Работата ми като професионален атлет в ММА беше да се бие средно по два пъти годишно, докато бях активен.

От всичките 365 дни имаше два, които мразех страшно много: дните, в които трябваше да се бия. Просто беше непоносимо това чувство на несигурност. Не знаеш дали ще бъде унижен, дали ще бъдеш победител или ще бъдеш губещ. А мен толкова ме беше грижа за това, че беше непоносимо. Колкото и да се опитвах да не мисля за това, беше непоносимо.

Харесваше ми факта, че бях свободен - сам си бях шеф. Правех каквото си поискам. Имах достъп до различни благини - такива за ВИП-ове, които повечето хора нямат. Качеството ми на живот и парите, които нямах преди, сега ги имам. Обичам работата си и съм много доволен от нея, но ето това нещо мразех в нея... битките. Мразех ги.

Харесвам да изучавам двубоите. Харесва ми науката зад тях. Тактиката и физическата подготовка. Обожавам да тренирам, харесва ми където и да отида, да се чувствам силен. Харесва ми този начин на живот. Но не го правя заради самия бой, това го мразя."

"Aiemann загуби, Joe Duffy загуби, Mickey Gall загуби," споделя St. Pierre. "Бях в съблекалнята и виждам един тип с плик с лед. Друг - целия изпотрошен. Всички от моята съблекалня загубиха! Мразя тази работа, човече.

После всички се опитваха да ме убедят, че всичко ще е наред. Един от агентите ми също дойде и започна 'не се притеснявай, всичко ще бъде наред.'

"Ок, човече. Не ми говори така," отвърнах му аз. "Избрал съм да бъда тук. Аз съм воин. Иди поседни. Всичко ще е наред."

Отидох в банята сам. Погледнах се в огледалото - това правя преди всеки мой двубой. Хората мислят, че ходя в банята за да пикая тогава, но не е така.

Виждам много негативни неща. Тогава пред огледалото започвам да се убеждавам - като малко хлапе - "Аз съм най-великият, аз съм най-силният!" Гледам се и си повтарям "Аз съм това, аз съм красив, аз съм по-бърз, аз съм по-силен, ще спечеля. Тези младите губят, но аз ще им покажа как се побеждава. Може би те се провалиха, но аз няма и ще покажа на всички как се прави. Ще се върна в залата с цялата слава, за да покажа как съм го постигнал и че така се прави, а те ще ме последват."

Така се опитвам да се напомпам. Отварям вратата и се връщам. Все още мразя това, което трябва да свърша, но съм по-различен човек, след като излязох от банята. Постоянно си играя такива психически игрички. Такива техники, които ти променят настройката.
 
Това е много важно за един боец, защото увереността е от ключово значение. Ако имаш уменията, но нямаш увереност е като да имаш пари, но да не можеш да ги харчиш. Това ме научи John Danaher. Ако имаш увереност, но нямаш умения, също не е добре. Това е като мечта, която не може да бъде постигната. Ако имаш и двете обаче - тогава се случва магията.

Увереността не е състояние на ума, тя е избор. Можеш да я изградиш в главата си. Когато нещо лошо ти се случи, ти я изграждаш и работиш над себе си, за да я изградиш и аз точно това правя."