Официално: Чимаев - Уитакър през юни в Рияд
Много е дразнещо и изтощаващо психически това, което се случва. Трудно е да се мотивираш всеки ден. Не е лесно да тренираш и да не знаеш дали ще има битка, или няма да има. Не е едно и също да тренираш за битка и просто да тренираш, за да си във форма. Трудно е да останеш мотивиран. Между всяко отменяне на събитията, оставаш всичко и не знаеш какво ще стане.
Малко по-късно местят събитието за друга дата и трябва да се стегнеш и пак да се готвиш. Няма да имаш оправдание, ако не се представиш добре. Надяваш се, че ще има битка и стискаш палци, но не знаеш нищо. Всичко беше странно. Всеки път, в който си помисля за битката, то виждам само един изход - нокаут.