Антонио Бушев излиза срещу двойника на Чимаев в BRAVE 86 в Бургас
"Той имаше някаква малформация на мозъка си, което не знаехме. Той припадна два пъти. Първият път беше в Камерун, заведохме го в болницата. Не намериха нищо. Вторият път беше в Саудитска Арабия, заведохме го в болницата. Не направиха нищо. След всички тези прегледи му дадоха някакво лекарство и казаха, че ще се оправи. Нямаше повод за притеснение. В началото те дори мислеха за астма. Всичко беше наред, но нещата се обърнаха.
За последно го видях тогава, която напусках Камерун. Той беше с по-малкия ми брат. Той не искаше да напускам, защото бяхме толкова близки, че не искаше да е далеч от мен, дори когато бяхме заедно. Можех да го взема навсякъде с мен, а той не се интересуваше от нищо друго, освен от това, че сме заедно. Той ми беше голям приятел. Беше на 15 месеца и едвам ходеше, но когато вляза в къщата, то той винаги знаеше, че съм аз.
Нямаше смисъл да питат кой е влязъл, защото той знаеше, че е баща му. Започваш да мислиш за тези малки неща, които имате помежду си и изведнъж всичко приключва. В денят на моето заминаване той плачеше и не искаше да ме пуска. Тръгнах си, но знаех, че ще се върна. Нямах представа, че това ще бъде краят. Трябваше да остана и да прекарам поне още един ден с него и да го прегърна поне още веднъж.
И след това се връщаш в апартамента и гледаш играчките. Него обаче го няма и никога повече няма да е там. Коби се казваше. Кръстих го на Коби Брайънт. Поне когато умра, ще отида да видя детето си. Не се страхувам от смъртта, защото ще видя детето си. Все още искам да живея, но когато стигнеш до този момент, трябва да мислиш така. Така че по някакъв начин го очакваш с нетърпение.", сподели Нгану.