Гарсия обясни издънката си на кантара: Т*шаците ми тежат
Да, не исках да им кажа здравей. Имам чувството, че не исках да кажа здравей, заради себе си. Изминаха няколко години, а Лопес не спира да се заяжда с мен. Исках да бъда учтив с тях, но обмислих ситуацията. Аз си казах: „Добре, трябва ли да ги поздравя ?
Можех да се приближа и да им кажа здравей, но можеше да излезе, че не съм им казал това. Приближаването до тях щеше да даде възможност на Лопес отново да каже нещо, което не съм казал аз. Предпочетох да съм на дистанция. Добре, че имаше камери, за да не си съчиняват след това.
Той ме атакува през цялото време, а аз не мога да направя това. Ако Ган беше сам, тогава щях да го поздравя. Ситуацията беше много объркваща. Имаше една жена, която ни водеше към нашите места.
Тя разговаряше с някого по радиото. Първо ни водеше по един път, а след това каза, че е сгрешила и ни заведе там, където бяха Лопес и Ган. Как това може да е съвпадение ? Там вече имаше готов човек с камера.