Той беше по-голям от GLORY

За мнозина все още изглежда сюрреалистично, но е реалност. Рико Верхувен вече не е свързан с GLORY Kickboxing. Това не е краят на кариерата му, но е ера, която промени кикбокса завинаги. GLORY е изправен пред сериозно предизвикателство сега, след като кралят е напуснал замъка си.

Когато Верхувен се би за първи път професионално като тийнейджър, нямаше камери и никаква шумотевица. Просто момче с мечта и баща, който го тласкаше към ринга. В страна, прочута с имена като Петер Артс, Ернесто Хуст и Рамон Декерс, той се превърна в нещо различно. Не просто шампион, а лицето на цяло поколение кикбокс.

Тази роля не му беше дадена наследствено. Той я пое, битка след битка, година след година. Въпреки че спортът се променяше, той отстояваше позицията си. В продължение на повече от десет години Верхувен държеше титлата в тежка категория. Хиляди дни. Двадесет и пет поредни победи в GLORY.

Тринадесет защити на титлата. Срещу стари съперници, нови заплахи и имена, които идваха и си отиваха. През това време шампиони в други бойни спортове се редуваха, но в GLORY едно нещо оставаше постоянно. Той за последно загуби през 2012 година. Последва период на контрол, дисциплина и почти клинично господство. Не винаги зрелищно, но неизбежно.

Верхувен израсна отвъд ринга. В Холандия той се превърна в национална икона на кикбокса. Феновете говореха за него така, както американците говорят за филмови звезди. Разпознаваха го на улицата, спираха го в супермаркета и го аплодираха, сякаш принадлежи на всички. Той изгради компании, занимаваше се с благотворителност и навлезе във филмовата индустрия.

Не като трик, а сериозно. Той тренираше, учеше се и непрекъснато се преоткриваше. Това го правеше уникален в спорт, където много шампиони изчезват веднага щом светлините угаснат. С неговото напускане, GLORY губи повече от боец. Губи котва. Неизменна част от спорт, често характеризиран с колебания и несигурност.

Верхувен осигуряваше стабилност, признание и доверие. Той беше шампионът, който бихте могли да обясните на външен човек. Нова глава започва без него, но книгата се усеща по-тънка. И това става ясно сега, когато GLORY сякаш се оттегля от мега събитията към по-малки алтернативи.

Верхувен е на 36 години и все още говори за планове, големи идеи и битки, които никой не очаква. Кросоувъри, филми, нови сцени. Затова напускането му на GLORY не се усеща като отказване, а като освобождаване. Сякаш прави място за нещо, което тепърва предстои.

Едно е сигурно: това, което той оставя след себе си, не може да бъде копирано. Нито по брой, нито по титли, нито от наследници. Ерата на Верхувен е приключила. И точно затова ще продължи да се говори за нея, според запознати. Верхувен беше лицето на GLORY в продължение на много години. За мнозина той беше по-голям от самата лига.

Сега те са принудени да продължат без него, а това няма да е лесна задача.