Саид Ел Бадауи: GLORY не могат да победят UFC

Кикбоксът губи позиции. И според топ треньора Саид Ел Бадауи, това се дължи на лоши решения на върха. Той вижда спорта да се изплъзва, главно поради фиксация върху грешния пазар.

„Не можеш да победиш UFC с техните MMA събития.“, казва той за GLORY.

Това не е цинизъм, а горчиво наблюдение от човек, който се занимава с кикбокс от десетилетия. Саид Ел Бадауи, треньор на световни шампиони, нарича американската мечта на GLORY грешка.
Според него, твърде много енергия се влага в завладяването на пазар, който просто не иска кикбокс.

Докато GLORY инвестира в скъпи шоута в САЩ, залите в Германия, Холандия и Франция са полупразни. Не защото спортът не процъфтява, а защото промоцията му се проваля.

„Там е вашата публика. Там живее кикбоксът.“, казва Ел Бадауи за залите в Германия, Холандия и Франция.

Не му е нужен маркетингов доклад, за да знае това. Вижда го в младежите във фитнес залите. В разговорите в съблекалните. В ентусиазма на местните събития. Кикбоксът е дълбоко вкоренен в културата на много европейски страни. Мароко, например, от години произвежда бойци от световна класа. Холандия е утвърдено име със златно минало.

Но връзката с голямата сцена изглежда все по-отдалечена. Ел Бадауи вижда как млади таланти се отказват. Не поради липса на страст, а поради липса на перспектива. Възможностите за развитие пресъхват, докато спортът отива на заден план. Това не са просто приказки от външен човек. Ел Бадауи е бил в ъгъла в безброй топ битки.

Той знае какво работи във фитнеса и по телевизията. И знае също какво не: да настоява за публика, която е откъсната от спорта. В Америка ММА е царуващ. UFC разпродава билети, получава медийно внимание и си има свои звезди. Кикбоксът не е сред тях. Нито днес, нито след десет години.

Призивът е ясен: Върнете се към корените си. Да заведем GLORY там, където всъщност е публиката. Да градим върху това, което вече съществува, вместо да гоним това, което никога няма да се осъществи. Думите на Ел Бадауи звучат грубо, но са искрени. Те произтичат от любовта към спорта. И от фрустрацията. Защото, ако дори и вътрешни хора се откажат, кой остава?