Майк Тайсън: Светът не е за яките, а за мислещите

Звяра, Железния Майк, най-лошият мъж на планетата... Майк Тайсън има много прякори. В живота си той е имал и много роли – бандит от гетото, световен шампион в тежка категория, обвинен в изнасилване затворник, милионер, наркоман... След като най-после се измъкна от дрогата, сега Тайсън е нов човек. Прави собствено шоу, в което разказва историята си, грижи се за семейството си. Какъв е животът на човек, минал пътя от дъното до върха и обратно? Отговорите от Тайсън.

- Какво помните от майка си?
- Алкохоличка, без никакви способности, прекаляваше във всичко – партита, алкохол.

- А баща ви? Какво помните от него?
- Готини коли, готини дрехи. Беше проповедник в църквата. Освен това беше много добър с жените, имаше връзки с много жени. Баща ми не беше вкъщи, занимаваше се с жени, аз имам много полубратя и полусестри.

- Още на 13 г. сте вкаран в изправителен дом в Ню Йорк. Тогава ли решавате да станете боксьор?
 - В изправителния дом имаше зала. Аз стоях в ъгъла, само гледах другите. Някакви хора се биеха, бяха подути, целите в синини, но пък бяха щастливи. Помислих си: „Мога да отида и да бия тези момчета.” Аз бях едър в сравнение с другите. Освен това знаех, че мога да съм добър. След това се появи треньорът Къс д’Амато, този луд човек, и той ме вкара в бокса. На него дължа наистина много, дължа целия си живот. Той ми повтаряше да не се страхувам. След това, когато имах мач, ми казваше: „Готов ли си да свършиш работа?” и аз веднага скачах и излизах. Но нямах идея какво точно става.

- Какъв човек беше Къс?
- Студенокръвен, дисциплиниран, всичко беше дисциплина при него. Бях бандитче в изправителен дом, а на следващия миг – световен шампион в тежка категория! Това стана много бързо, като щракане с пръст. Не бях подготвен за подобно нещо. Но той ми говореше много. А аз вярвах, че нещата, които съм направил, наистина съм ги постигнал сам.

- Треньорът ви умира малко преди да станете най-младият световен шампион в тежка категория в историята на бокса. Как ви повлия това?
- Всичко, което той ми говореше, беше истина. Той не грешеше. Но не ми беше казал, че когато умре, когато изчезне, хората, които уж считаше за свои приятели, ще се обърнат срещу него.

- Преди години сте казвал, че ако бяхте продължили с бандитския живот, или щяхте да сте мъртъв, или да сте в затвора. Колко голяма е ролята на Къс д’Амато и благодарен ли сте му, че ви предпази от това?
- Той ми даде инструментите, с които да живея. Каза ми неща като „Никога не се предавай”. На тази фраза хората не обръщат много внимание, но трябва да се замислят. Лесно е да се предадеш, облекчаващо е. Но не трябва.

- Какви емоции минаваха през вас, докато вървяхте от съблекалнята към ринга преди мач?
- Основното нещо е страх. Страх от загуба, страх от унижение, страх от нокаут. Основното нещо беше страх. Опитвах се да се справя с напрежението.

- Но в същото време сте казвал, че искате да убиете съперника.
- Може да съм говорил такива неща, да съм казвал, че искам само да го докопам и да го убия, да съм се правил на страшен. Но вътре в мен имаше страх. Бях наистина уплашен, уплашен до смърт. Само това помня от мачовете – че бях уплашен. Страхът е голяма част от бойните спортове.

- Как се чувствате, когато ви искат интервю?
- Не смятам, че аз съм човекът, който трябва да дава интервюта. Журналистите искат интервю с Железния Майк, но аз вече не съм този човек. Просто онзи човек го няма.

- Вярно ли е, че Брад Пит ви е откраднал жената (актрисата Робин Гивънс – б.а.)? Изглеждате ядосан, като ви питам...
 - Не съм ядосан. Тогава бяха времена, в които ходех при адвокатите си да уредя развода с нея, но преди това ходех при нея и правехме секс. Всеки ден преди да отида при адвокатите си и да им обясня, че тя е свиня, която иска да ми открадне парите, ходех у тях да правя секс. 

- А един ден отивате...
- И намерих Брад Пит. Бях бесен. Но трябваше да видите неговото лице, когато ме видя.

- В шоуто говорите за затвора. Казвате, че след затвора сте бил с различно мислене, че сте се страхувал от всеки.
- Тогава не знаех какво да правя. Нищо не можех да правя. Показвах на всички колко пари имам. Казвах им: „Ето бях в затвора, но съм с много повече пари от вас.” Имах купчина пари и купчина хора, на които не им пукаше за мен, но го осъзнах чак по-късно. Но такъв е животът. На мен не ми пукаше за мен. Така че е нормално и на другите да не им пука.

- Казвал сте, че в затвора сте предпочитал да сте сам. Защо?
- Чувствам се сигурен, когато съм сам.

- В шоуто говорехте за пристрастеността си към кокаина...
- Бях пристрастен към всичко, не само кокаин.

- Защо не можете да гледате и цигари в момента?
- Защото по едно време вече бях изсмъркал толкова много кокаин, че не усещах нищо с носа си. И започнах да го пуша. Имах огромна нужда от наркотици. И понеже не можех да смъркам, пушех. Дори малкото въздух, който влизаше в тялото ми, беше с дима от цигарите... Просто се убивах... Определено...

- По това време ли осъзнахте, че се унищожавате?
- Още преди това го знаех, но не можех да спра. Беше ми хубаво да се убивам.

- Колко по-добре се чувствате днес? Замисляте ли се за себе си?
 - Определено съм по-добре, защото се разбирам. Преди бях хлапе, което не разбираше себе си, не разбираше нищо. Беше трудно. Мислех си, че светът е за здравите момчета, за яките. Но този свят не е за тях, не е за тези, които могат да се бият, а за тези, които мислят. Светът не е на яките, а на мислещите. Здравите момчета могат да бъдат наранени в този свят.

- Вярно ли е, че сте изкарал повече от 400 млн. долара по време на кариерата ви?
- Не знам, може и да съм.

- Но сте похарчил повече и сте дължал около $50 млн. Как стана това?
- Бях безразсъден, млад и глупав. Не ми пукаше. Няма да се оправдавам с никого, с други хора. Аз знам, че съм си виновен сам, защото бях глупав. Но пък имах хубави времена. Сега съм щастлив. Преди имах много пари, наистина много, но не можех да правя нищо. Сега имам малко пари, но пък мога да правя толкова много неща. Парите са като дрогата. Все едно пълниш бездънна яма, която никога няма да се напълни. Пристрастиш ли се, става лошо.

- Дължите ли още пари в момента?
- Всички тези истории са в миналото, вече не съм във фалит, не дължа пари на никого. Грижа се за семейството си и се надявам на хубаво бъдеще.

- Мислите ли как ще изкарвате още пари?
- Казах ви – не съм човек, който мисли за парите. Не искам те да управляват живота ми. Парите довеждат до алчност, преди сигурно съм мислел за тях, защото имах голямо его и си мислех, че с пари всичко става. Но не е така. Има по-важни неща. Някои хора си мислят, че се развиват като печелят повече пари, купуват си повече неща, имат повече жени. Но за мен развитието е просто, че имам семейство, че ме обичат и че аз ги обичам. И че съм уважаван. Колкото повече остарявам, толкова по-важно за мен е уважението.