Обява: Търсим си още колеги за магазина в София
Тя беше седнала на пейката на автобусната спирка и изглеждаше зле. Тази жена изглеждаше като бездомна или нещо такова. Тя изглеждаше надрусана и лицето й беше изцапано с някакви неща и може би имаше кръв. Тя бързо ми хвърли един поглед и след това започна да гледа към земята. Аз се движех по ръба на тротоара. Приближих се, а тя скочи и хукна към мен като зомби. Това си беше лудо и не съм го очаквал.
Просто се разхождах с моето куче, а тази мацка хукна към мен. Затича се към мен и започна да храчи, като явно искаше да ме наплюе. Явно се опитваше да ме изплаши или зарази. Не знам какво й имаше, но не исках да съм близо до нея. Това се случи толкова бързо, толкова инстинктивно. И не знаех какво да правя. Аз инстинктивно й вкарах преден ритник и изпратих това нещо във възхуда. Това нещо падна на земята и започна да трепери като вампир на слънце.
Не мислех, че ще ми обърне внимание. Когато се приближих до спирката, тя просто се затича към мен. Беше смешно, защото можеше да я видиш как готви плюнката. Вкарах й този гаден ритник от нищото. Нямах време да мисля за нищо, защото виждах как плюнката се стича. Беше ми чудно как се измъкнах чист от тази случка. Беше невероятно. Видях, че съм чист и нищо ми няма и се махнах от там.