Боецът от UFC Nicolas Dalby се бори с депресия и алкохолизъм

 

Fighting. It’s something we all do. We fight bullies at school. We fight to earn a living. We fight through sickness(mental & physical). We fight our inner daemons. We fight with our significant others, friends and family. We fight for the rights we believe in. We all fight our own fights, small and big ones. Every single day! For me, one of my biggest fights are coming up, literally and figuratively. Literally because I have committed to step foot in a cage to fight again after 1½ years away from the sport, after something that ended in me suffering 2 defeats in a row, the first ones in over 10 years of competitive fighting. But also figuratively. Figuratively because I have been battling a deep depression which resulted in alcoholism, apathy and hurtful behaviour towards the people I hold the dearest. Experiencing all of that and putting it behind me has been a very bumpy detour away from and back to the main-road that leads in the right direction. How do you come back after a downfall like that? Can you imagine the self-doubt? Can my body still handle a gruelling fight camp? Is my mind strong enough to handle the sessions where nothing is working, doubt sneaks in and the lingering injuries that undoubtedly lie ahead play with your head? Am I strong enough physically & mentally to not just take the fight but to actually go in there and unleash the hell & fury I have in me when believe in myself and I’m running on all cylinders(plus nitro)? Those are the questions that will get answered before summer arrives. Maybe I’ll get a major injury in the lead up to the fight. Maybe things won’t “click” when I’m finally in the cage. Maybe I will lose the fight. But theres only one way to find out. And that’s by fucking doing it! And doing it 110%! This is a fight to determine my future. Now is the time to prove to myself, my girlfriend, my friends, my family & the rest of the world what I’m made of. That I am going to follow up to the promises I made myself. And that is the real fight. If I do that, do the very best I can. Then I will win the fight in the cage. And the fight for my life! #LokomotivoDalby | #RoadToRedemption | #ThePhoenixWillRise | #FrateTrane

Публикация, споделена от Nicolas Dalby (@dalbymma) на Фев 5, 2018 в 3:09 PST

Боевете са нещо, което всички ние правим. Борим се с побойниците в училище, борим се за да преживяваме. Борим се с болестите (физически и психически). Борим се с вътрешните си демони. Борим се с другите, приятелите и семейството. Борим се за правата в които вярваме. Всички имаме нашите борби били те малки или големи. Това се случва всеки ден!

За мен една от големите ми битки предстой буквално и метафорично. Буквално, защото предприех стъпка да се бия отново след 1,5 година извън спорта, след като преживях две поредни загуби за първи път от 10 години. Но също и метафорично, защото се борих с дълбока депресия, която доведе до алкохолизъм, апатия и поведение с което нараних хората, които са ми най-скъпи. Как се изправяш след такова падение ? Можете ли да си представите съмненията в мен самия? Може ли тялото ми да се справи в тежка подготовка за нова битка? Достатъчно силен ли съм физически и психически, не просто да приема двубой, но и да изляза и да отприщя яростта и Ада които са в мен?

Може би ще претърпя голяма контузия преди двубоя. Може нещата да не се наредят в клетката. Може би ще изгубя срещата. Има само един начин да разбера и това е като го направя. Да го направя на 110%. Това е битка, която ще определи бъдещето ми. Сега е времето да покажа на приятелката си, семейството, приятелите и на целия свят от какво съм направен. Това е истинската битка. Ако успея да направя това да покажа  най-доброто , тогава ще спечеля и в клетката и битката за живота ми.